Аз съм родена в Родопите. Там, където се знае, че друго може да не направиш в този живот, ама дърво трябва да посадиш и къща да построиш. От съвсем малка си спомням тихите разговори на майка и татко и техния блян за нова къща – висока, бяла, извисила снагата си на най-хубавото място в селото. После си спомням тухлите, пясъка. И варта. Викахме й „киреч“. Едни едри мъже нагазваха с гумени ботуши в изсипаната на двора бяла пудра, която ми напомняше на гнезденцето от брашно, в което баба слагаше яйцата и млякото, за да забърка питка, и започваха да „месят“ киреча. Наливаха вода, вдигаше се пара. После го изсипваха в кофи и носеха към къщата, та да я измажат. Хубава да стане. В моите представи тази къща беше толкова здрава и красива, че ми се струваше, че никога няма да рухне. Уби я забравата. За нея ще Ви разкажа друг път, сега думата ми е за друго. Представата ми за здрава, непоклатима къща: стомана, керамични тухли, бетон, газобетон, гипсокартон… Материали, които смятах за единствено възможни за строежа на една хубава къща. Обаче напоследък все повече и повече започва да се говори за така наречените пасивни или екокъщи. Стана ми интересно и реших да проуча. С изненада разбрах, че пасивните къщи постепенно се превръщат в тренд, а хората са все по-креативни в дизайна и архитектурата. Изненадващи са и материалите, с които строят. В следващите редове ще Ви разкажа за една уникална, много красива и снажна къща от слама!
Не е онази от приказката за трите прасенца, нито пък някоя схлупена къщурка, не е и къщичката на хобитите от „Властелинът на пръстените“. Построена навътре в планината, собственоръчно от Влади, героят в тази история. Понякога силен вятър се блъска в нея, дъжд я вали, но тя е непоклатима. Намира се в близост до София, на един от Витошките склонове. Огряна от слънцето през по-голямата част от годината. Сламената къща на едно българско семейство, решило да избере живот, по-близък до природата. Всъщност на Владо Гечев му се наложило да се сблъска неочаквано и челно със строежа на нетипичната си къща, след като първоначалните уговорки със строителя се сринали. И станало така: допреди това не бил хващал инструмент в ръцете си, но пък хващал интернет. А там – изобилие от видеа как да си построи човек къща. И така, Владо започнал напълно непозната за него дейност, защото по принцип работи в IТ сектора и хич не му е било в главата някога да се захване с тази сложнотия. Обаче станало точно като в приказка: съчка по съчка, бала по бала и… в един момент къщата извисила сламената си снага, а днес семейството с едно детенце вече обитава първия етаж.
Отидох да видя отблизо и да разбера как така един IT специалист решава да си направи къща от слама, а Влади отговори така:
– Значи, идеята първоначално беше да правим сглобяема къща, тип американска. Обаче като се зачетохме, в България строителите не познават технологията много добре и се получават грешки. Гният, мухлясват къщите, влагата остава вътре. И като видях, че технологията я има, но никой не я познава добре, реших, че рискът е прекалено голям. Зачетох се за сламените къщи и разбрах, че ако знаеш как да го направиш и го направиш както трябва, дори след това къщата да има някакъв проблем, тя ще се самооправи.
– Самооправи?! Как се самооправя една къща? – питам аз.
– Единственият проблем при тези къщи е да не влезе сериозно количество влага вътре. То може да влезе, но въпросът е да не остане. По тази технология стените дишат и влагата, дори и понякога да влезе вътре, тя ще излезе оттам.
Влади ми обясни, че не би могъл да използва друг материал, освен слама. Сеното го ядат мишки, а на сламата класовете са по-твърди и така стават нежелани от гризачите и други животни. Сламата раздира стомаха им и тя става непредпочитана от тях. Все повече е нужна на хората обаче…
– А откъде намирате толкова много слама?
– Сламата е сериозен проблем. По принцип може да се използва всякаква слама, но за предпочитане е да се използва ръжена. За съжаление, ръж не се сади навсякъде в България и трудно се намира. Тази сме я карали от 150 км.
Като види човек къщата, първото нещо, което прави впечатление, е черната фасада. Това всъщност е обгоряла дървесина, която е изстъргана и обработена по стара японска технология. Влади ми обяснява:
– Най-обикновена дървена ламперия, изгорена до въглен. Въгленът се сваля с четка, след това се маже с варено ленено масло.
– Ленено масло?!
– Ленено масло. По тоя начин японците казват, че дървото живее до 80 години!
– Тоест, тази къща е обгорена?
– Обгорена е, да. Японците казват, че по този начин се предпазва дървото от дървояди, отделно от мухъл и плесен и става по-трудно запалимо, колкото и парадоксално да звучи!
Въгленът, който се образува при обгарянето на облицовката, същевременно играе ролята и на защита на къщата при евентуален пожар или природно бедствие. Е, у нас няма урагани, но все пак понякога вятърът в Железница е бурен.
При земетресения конструкцията позволява движение, без да се нарушава целостта й.
Т.е. разлюлява се, но не се руши. Стените на пръв поглед изглеждат като стандартни тухлени, но всъщност са панели, пълни с ръжена слама, които се сглобяват като конструктор и отгоре се измазват с глина. Докато разглеждам, Влади продължава да ми разказва:
– Покривът е ламаринен. Специално за този тип къщи не е задължително, но е силно препоръчително покривът да е ламаринен. Идеята е, че ако падне градушка и спука керемида, отдолу има фолио, което предпазва от вода, но въпреки всичко, ако спука керемида, би могло да влезе някаква вода. Ето защо в покрива има 200 бали слама! Така че друга, каквато и да е къща, няма предимства пред тази! Тя е по-устойчива на земетресения, на пожар, по-устойчива е на всичко!
Такава къща може да се построи за три дни
…ако панелите са направени предварително и докарани на място и ако се поддържа правилно, продължителността на живот е 300 години и повече. В същото време, ако се махне покривът, за 4-5 години няма да остане нищо от нея. Ще стане на тор.
– В този случай, понеже сламата е топлоизолацията, мазилката играе ролята само на термомаса. Тоест, къщата се загрява по-бързо, мазилката си дърпа тази топлина и след това пак започва да я отдава, когато се наложи.
– А какво мислиш за приказката за трите прасенца?
– Значи това, където разправят приказката за Трите прасенца… Там, където живеем ние, е доста ветровито. Оня ден духаше над 20 м/с на покривите. Не мръдна. Не-по-мръд-на! Но пък докато я строим, най-големият враг е вятърът. В същото време вятърът може да бъде и най-големият приятел. Ако къщата се намокри по време на строеж, вятърът е единственият, който може да я изсуши. Нищо друго не може да я изсуши! Но в същото време, докато я построиш, колкото и добре да си опаковал, ако духа силен вятър, ще разкъса опаковката и ще създаде поразии. Така че – колкото ти е враг, толкова ти е и приятел.
Влади не е единствен с такова начинание у нас. Малко страхливо, но все повече хора се осмеляват да нагазят в този хем познат и стар, хем позабравен архитектурен почин.
– Всички хора ще се питат колко струва тази къща, може би е много скъпа?
– Това е другият неудобен въпрос. Както всяка къща, зависи с какви материали човек иска да я довърши и колко собствен труд е склонен да вложи. За разлика от мазането с вар, където кожата ти прегаря от варта, мазането с глина е полезно. Кожата ти става мека, като на бебе дупето!
– Много слама, Влади, виждам тук, много дървесина. Какво е това, което не виждам?
– Много работа, за да се окомплектова в този вид. Иначе казано, мястото, където се изработват скелетата, които пълним със слама, за да построим, подобно на Лего, нискоенергийна пасивна къща, с много добра топлоизолация, много добра шумоизолация, страхотен контрол на климата вътре в къщата. Това е. В дървените скелета се натъпква слама – 8 килограма на кубик, след това готовите панели се сглобяват, мажем с кал и приключваме.
– А какви проблеми може да изникнат по време на строежа?
– Човек, ако не знае с какво се захваща, може да си довлече ада, буквално. И аз си го довлякох.
– В какво се изразява адът, когато става дума за сламена къща?
– Най-важното е сламата да бъде суха. Влажността да е не повече от 15 процента. В нашия случай – като я изсипахме на полето наесен и като се почнаха едни дъждове… Ужас, ти казвам! И не само дъждове, ами и снегове… Разказа ми се играта! 70 000 лв. преразход, само за да опазим сламата суха! Нооо… Ноу-хауто струва скъпо. Сега, смея да твърдя, няма проблем, с който да се сблъскаме, и да не му знаем решението. Всичко ни е ясно! Ако е лесно, няма да е интересно! На нас ни беше много интересно!
– Когато се захвана с тази идея, каза, че не си даваше сметка с какво се захващаш. Сега, ако беше в началото и вече знаеш с какво се захващаш, щеше ли да се захванеш?
– Да, само че с по-ясна концепция. Значи много неща свърших сам. Сайдингът на къщата е целият обгорен – това са 2 километра и половина обгорени дъски. Правил съм го сам. Август месец, взех си цялата неплатена отпуска. Като знам вече какъв е резултатът, ако пак трябва да ми се наложи, пак ще го направя!
– Жена ти какво мисли за цялото това начинание?
– Чист късмет е, че още не сме се развели. Не, подкрепя ме, но на моменти и на нея й идва нанагорно.
– Защото?
– Много работа, ние нямаме време да се видим…
Резултатът обаче сигурно си е струвал препятствията, през които са минали със съпругата си. Днес семейството вече живее в този биодом, който предпазва от алергични и ревматични заболявания, няма електромагнитни излъчвания.
Сградите от естествени материали са дишащи и не позволяват образуването на плесени!
За съжаление, засега няма финансови стимули за строежа на такива къщи, както няма и финансови стимули за хората, които избират с колело да ходят на работа, за да не замърсяват околната среда. Важното е обаче, че много строителни предприемачи твърдят, че може да са малко на брой, но сградите от естествени материали у нас са на световно ниво! Същото може да се каже и за хората, които живеят в тях…
Тук този разказ може да приключи, но така и така сме на темата за пасивните и въобще екокъщи, ще Ви кажа, че по света има и други готини ентусиасти като Влади. Ето, например, едно момче от Китай – Дай Хайфей, което отишло от провинцията в Пекин, да учи архитектура. И решил той, че вместо да харчи по едно малко състояние, само за да си намери квартира в Пекин, ще си я построи сам на тротоара. И така, само срещу 964 долара си направил тази къща-яйце от екоматериали. Конструкцията е от бамбук, а външната част е от конопени торбички, пълни с пръст и семена, които ако вали дъжд или самият той си ги полива, пониква тревичка. Къщата, разбира се, е изцяло захранвана от слънчева енергия. И момчето казва, че дори тоалетна имало вътре.
Малко по-луксозна е тази къща, построена от набиращия известност Саймън Дейл. Той, преди години, се обяви срещу високите наеми и ипотеки в Англия и започна да строи само пасивни къщи. Това е първата му такава – Хобитска къща, очевидно повлияна от Властелина на пръстените. И тя също е построена от дърво, намерено в близката гора и слама. Всичко по нея – интериор и екстериор струва близо 3 000 паунда, което за Англия си е направо безплатно.
И последно – това е къща в Австралия, която е повлияна от течението, което на английски се казва Earthship. Идеята е, че тази къща е абсолютно извън мрежата и си е самодостатъчна, самоиздържаща се. Всичко в нея се захранва от соларни панели, водата също така се топли, няма климатик – разчитат на различни шахти за вентилация. Тези къщи се строят главно от пръст, като се вкопават наполовина в земята. За изолация служи стара изхвърлена гума, а металът е от изхвърлени за рециклиране консервни кутии.
Лично се уверих, че е много приятно човек да пребивава в такава къща. Освен на дърво, вътре мирише на ЧОВЕЩИНА. Влади е изработил почти всичко в къщата – масата, на която се хранят, легълцето на детето си, люлката, кончето, вратите, прозорците – всичко от дърво и естествени материали! Понеже цял ден снимахме, накрая на деня стана студено навън и аз си казвам – я, да видим сега Влади какво ще включи, за да се затопли помещението, ами… нищо не включи, защото температурата вечерта беше същата, както и през деня – 22 градуса!
Аз си тръгнах от Железница с мнение, на 180 градуса по-различно от това, с което бях дошла. И с още една мечта – някой ден да живея в такъв дом. Дали ще се случи, не знам. Знам само, че е възможен, стига човек да даде достатъчно труд, ентусиазъм, усърдие, знание и… много глина, ленено масло и… купища бали слама.
Ако искате да разгледате отблизо сламената къща на Влади, вижте видеото тук:
1 коментари
Браво на Влади! Жив и здрав и да продължава!