Танчо Тенев. Един атлет на 92.

Или един възхитителен човек – доказателство, че щом искаш, намираш начин, а ако не искаш, намираш оправдания.

Освен, че е на 92, знаех за него, че е страстен спортист. Плува, скача във вода, хвърля гюле, диск, копие. Знаех, че има купища медали и отличия. Но и знаех, че думите често могат да звучат пресилено, затова отидох да го видя. С радост ме посрещна на входа на блока си. Беше готов да ми покаже полигона за тренировки, който сам си направил, зад панелката в Люлин, където живее. И уредите, с които тренира, и медалите искаше да ми покаже. Още щом го видях, разбрах, че нищо не може да го откаже от тази страст.

Спортът е обладал цялата му мисъл и оформил фигурата му – мускул до жила, изправен гръб, горда осанка. Иначе няма  болест, която да не е прекарал. И противно на очакванията ми – пие  много лекарства… Пенсията едвам стига на него и жена му, но казва:

-Не сме богати, но сме добре. Не ровим в кофите за боклук.

Спортният  път на Танчо е  дълъг. Още в казармата започнал да се занимава активно с борба, плуване, футбол, лека атлетика… Днес е спечелил толкова много отличия, че възнамерява да кандидатства в книгата за рекорди на Гинес за най-много спечелени купи, ордени и медали. Участвал е в списването на учебници и литература за спортисти. Бил е ръководител на спортна композиция за 1500 души! Днес медалите стоят подредени като войници на голям рафт в секцията в хола му. Разпределил ги по състезания от Балканиади, Международни и Световни първенства.

Повечето са златни, бронзови почти няма.

Участва в различни състезания, чак до Корея стигнал  миналата година.  Засега се счита, че е човекът с най-много медали в своята спортна кариера.  Казва:

-От Корея се върнах със 7 медала, обаче от следващото състезание в Токио искам да се върна с 15! Смятам, че мога да го постигна!

Умът му е с пъргавостта на шахматист. И от състезания по шах и табла има медали. Поразителен дух крие под атлетичното си тяло Танчо Тенев. А полигона, на който тренира за състезания, собственоръчно направил зад блока. Сам измайсторил и чука, диска и копието, посредством които се упражнява. Но най-поразителната от всичко е неговата трогателна любовна история. В следващите редове ще стане дума за една Мария, едно кафе, една женитба и… много сълзи. От щастие.

Срещнали се, когато той бил на  84 години! Мария прочела за него във вестника, защото той е звездата на ветераните – ненадминат за възрастта си плувец и лекоатлет. И преди 8 години Мария, отдавна овдовяла, без колебания му писала писмо. И така започва любовна кореспонденция между София и Видин, откъдето е тя. По едно време се решили да се видят и той тръгнал към Видин. Като слязъл на гарата, веднага я познал – облякла се, подокарала се за срещата хубавата Мария. И какво да правят – отишли двамцата на нейния балкон, да пийнат кафенце. Той й казал:

– Гледам, обичате кафето. А гледали ли са Ви на кафе?

– Ами, много пъти са ми гледали…

– И аз гледам. И на карти, и на кафе гледам. Ама на кафето съм много добър! Познавам много.

– Айде, гледайте ми! – казала Мария и подала чашката си на познавача.

Взел я той, поразвъртял я и отсякъл:

– Оооооо! Вие искате да се жените вече? Знаете ли, обаче – Вие няма да се ожените!

Погледнала го Мария с жален поглед, другарче искала да си намери, пък угаснала надеждата. Но попитала:

– Как, защо?! Така ли пише в чашата – че няма  да се оженя? Дайте ми факти, защо тъй?! Как няма да се оженя?

– Защото… Вий  ще се омъжите, Мария! И то за мен! И то веднага!

Голяма радост настанала, гушнали се двамата. Решили да се оженят  в деня, в който се срещнали. Добре, ама  нямало поп, затова взели една икона, двама свидетели, четири свещи и той поел нещата в свои ръце! Започнал да  казва думичките, които чувал на подобни церемонии. Вземаш ли тази жена за своя съпруга, попитал се Танчо. В добро и зло, докато смъртта Ви раздели! Вземам я, си отговорил. После целунали иконата, целунали се и те. Оттогава вече осем години са заедно. Днес тя боледува тежко, но той превързва раните на краката й, прави промивки денонощно, изкуствено дишане, ако се наложи. И я нарича „Гордост моя”!

Беше й лошичко, но тя стана от леглото, за да се снимаме. И да ме накара да обещая, че пак ще им отида на гости, като пооздравее. Помоли ме да не забравя да спомена всичките награди и медали на мъжа й. Знае колко се гордее той с постигнатото. Вечер двамата играят табла или се забавляват, като тя свири на акордеон, а той пее. Подшушна ми Мария, че малко фалшиво го докарва на моменти, ама тя най-много да му каже:

-Таню, малко фалш. Ама не спирай, пей ми, пей…

Със сълзи в очите ми разказва Танчо за онази първа среща.  В София се върнал с жената, която днес го придружава на тренировки, помага да му подава гюлето и дисковете, лисва му вода преди състезания и се моли да се върне здрав и… с медал. А на мен казва:

-Като се заклехме пред иконата, казахме, че ще си помагаме в добро и зло…

Но да се върнем на Танчо и неговата неповторима спортна кариера. Той може да Ви даде поне 92 причини да го харесате – възторжен, ентусиазиран, атлетичен, уравновесен, харизматичен… И докато много от нас смятат, че на 40, на 50 години жизнеността ни преваля, пък на 60 вече е нормално да си кажем, че сме стари, той опровергава нагласата ни за отиващите си от човешкото тяло сили.

Той е на 92 години и не знае ден от живота си без спорт.

От дете, та досега е преминал през плуване и скокове във вода, борба, вдигане на тежести, стрелба с лък, акробатика, тенис на маса, бокс, лека атлетика. И има и още. Днес е сред ветераните, които не просто подтичват рано сутрин в парка, а обикаля целия свят, участва в състезания и обира медалите на финала.

И не си мислете, че Танчо няма проблеми. Много трудно чува. Носи слухови апаратчета. С лещи за очи е. Има проблеми и със сърцето.

-Пия много лекарства, да! Няма вече болест, която да не съм прекарал! На тез години какво не е било – счупване, крака, ръце, настинки…

Израсъл в голямо семейство. Деветият син на баща и майка. Братята на Танчо били балкански шампиони по борба и гимнастика. Те го запалили да започне и той професионално със спорта. Избрал гимнастиката, но по-късно се запалил и по скоковете във вода. А първата тренировъчна база бил мостът в Бургас. Още на 6-7 години яздил и кон. И до ден днешен не забравя хората, които са му отворили тази чудна врата към спорта. Пази тяхна снимка сред стотиците медали, прилежно подредени и почистени в холната секция. Когато пораснал, станал физкултурен организатор в армията. Оттам остава усетът му за дисциплина и до днес. Тренира всеки ден без неделя. Всеки месец си съставя план, който следва. Редува тренировките навън с тези вкъщи. Ако му идете на гости, ще видите, че на вратата са закачени ластици, с които упражнява движенията си за плуване, в ъгъла стои диск, който редовно хвърля зад блока, под стола чака гюле, което също влиза в тренировъчния график. На масата обезателно ще видите и шаха с таблата. Питам го:

– Знам вече СПОРТЪТ какво ти е дал. А какво ти е взел спортът?

– Не мога да се оплача. Смятам, че повече ми е дал, отколкото ми е взел!

– Защо тогава толкова много млади хора се отдалечават от спорта днес?

– Е, това е най-голямата грешка на нашата държава! Но не само на нашата държава. Гледам и другите държави – въпреки че растат постиженията в това отношение, общо взето погледът към отделните  спортисти не е на ниво. А трябва да бъде! Защото, ако не е на ниво, ще имаме наркомани, ще имаме крадци. Ще имаме хора, които не могат да бъдат полезни на държавата и на себе си!

Безспирен и дисциплиниран е Танчо. Не пие, не пуши, не яде тлъсто. Храни се нормално. От хората е, които имат цел. И я гони. Както разбрахте, миналата година се е върнал от Световното в Южна Корея с два златни медала. Тази година много иска да участва на Световното за ветерани в Унгария, а догодина – на  Олимпиадата в Япония.

– Бих благодарил на нашата Федерация за спортно майсторство за възрастните хора. И там Здравка Иванова заслужава чест и уважение в това отношение, защото тя се стреми жената, с всички сили, колкото може да помага в това отношение. И на друг човек искам да благодаря. Той е един от най-близките ми хора – и треньор, и приятел – Жан Тушанов!

Не спира да изумява с ярката си мисъл и разсъждения Танчо Тенев. Подканя ме да ми покаже полигона, който сам е устроил зад блока. Да му е близо, та да може да тренира. Излизаме, той – по-пъргав от мен, ходи бързо – загрява  из полигона. С най-енергичните, живи и симпатични подхвърляния и замятания започва една истинска тренировка. Казва ми само да се пазя, да не вземе да заметне гюлето върху главата ми. На шега го казва, разбира се, не пропуска повод да се посмеем. В същото време ми разяснява откъде е стартовата линия, на какво разстояние захвърля диска. По едно време гледам – отива нещо да рови в храстите. Питам го какво прави – в най-големия студ, по анцуг и без шапка, що дири в храстите?

-Тук си крия копията, едното само струва 150 лева, пък са ми тежки да ги качвам горе в апартамента. Та ги крия в храстите, за да мога и с копие да тренирам.

Гледам и не вярвам на очите си. За пореден път разбирам, че който иска, намира начин, който не иска, намира оправдания. Безпощаден в тренировъчния си план, Танчо наистина е превърнал запустялата площадка между панелните блокове в място, където може да упражнява уменията си. Казва, че би искал да може и басейн да си издълбае. Защото е несравнимо удоволствието му от плуването. И споделя, че много редовно си прави и масажи. Вярва, че тялото е свързано по цялата си дължина и затова си прави точкови масажи.

– Твоята следваща цел?

– Моята следваща цел – ако се сбъдне, това ще бъде и моята мечта сбъдната.

Искам да завърша своя спортен живот като състезател на Олимпиада и да се върна с Олимпийски отличия. И да кажат – ЕДИН БЪЛГАРИН ги донесе тези неща!

-Търся да повиша тези постижения, които съм поставил досега!

Този невероятен Танчо е пример в спорта, всеки ден се готви да участва в Световното с поне пет вида спорт. Убеден е, че в поне една от дисциплините ще се върне с медал!

Не е много набожен и не се моли вечер преди състезание, но уважава всички религии с тяхната специфика и вярвания.

-Защото по принцип няма вяра, която да учи хората на нещо лошо! Хората се учат от лошото, от лошите хора… Но тук, ако искаме да помогнем на човечеството, смятам, че вярата не трябва да се зачерква. Тя трябва да се подсилва. Да бъде в помощ за развитието на човечеството.

Неусетно разговорът ни с Танчо пак тръгва към Любовта, хората, които ни съпътстват в успехите и неуспехите и неговата любяща Мария.

-Откакто свят светува, любовта е съществувала. Благодарение на нея сме стигнали в това развитие. Така че винаги ще има търсене между двама млади. Друг е въпросът, как тези двама млади са възпитани в семейството и как те ще възпитават своите деца в това семейство. Какво направление ще им дават – дали ще ги направят наркомани, или ще ги направят учени и спортисти, които да носят медали.

Мария е третата жена на Танчо. Първата била спортистка като него, ама  били млади, характерите не си паснали особено и се разделили. С втората живял 55 години, създали голямо семейство, заедно имат три деца. От тези три деца двете са шампиони, майстори на спорта. Има и 7 внука, всичките спортисти, защото са минали през ръцете на дядо си, както сам казва. А където и да го питат за съвети към младите, отговаря кратко и ясно: „Дисциплина! Движение!”.

– Ако изключим грижите ти по жена ти, как протича един твой ден?

– Два пъти в седмицата плуване, три пъти в седмицата –хвърляния, атлетиката и така нататъка.

Облечен е Танчо с анцуг с цветовете на българското знаме. Питам го какво е за него България?

– За мен? Цел! Да бъдем истински българи. Това е за мен България! Гордея се, че съм българин! Гордея се, че нося на България медали, награди! Аз нямам един медал. Аз имам много медали. И съм си задавал много често въпроса какво ще правя с тез медали? Искам да останат за бъдещето на поколенията, като показ! Някои си продават медалите на черна борса, това-онова, отиват и си продават златото. Това аз никога  няма да го направя. Не мога да си продавам честта! Но искам да го оставя като свидетелство, че съм човек, който се е трудил и е дал много на спорта. 

– Хората обикновено гледат да крият годините си, пък ти ги изваждаш на преден план. 92 години!

– Аз се гордея с тях!

– Има защо!

– Има! И аз имах един живот хубав, прекрасен, дето се казва! Отдаден на спорта. И… на любовта!