В следващите редове ще прочетете историята на една учителка от Средец. Като много свои колеги, тя с достойнство върви по неравния път на своята професия и от нищо не се оплаква. Като никой друг обаче, сръчните й ръце извайват изящни фигурки, претворяващи исторически факти, библейски сцени и красиви житейски картини!
Иванка Инджова на пръв поглед не се отличава от хилядите български учители, които за 1 ноември приемат поздравления и за 24 май получават цветя – скромна жена, отдадена на преподавателската професия. Но тя е различна с това, че има необичайно хоби – от стари, никому непотребни материали, изработва фигури. И след като направила стотици цветя, бижута и кошнички, дошло й да започне да твори исторически и библейски герои и сцени. След 3 години майсторене, тя има десетки фигури на светци, ханове, царе и царици, хора и продавачи на селски пазар, музиканти, поети, революционери, принцеси и още, и още. Всъщност, никога не ги е броила, защото вече нямат брой. Грижата й е къде да ги съхранява, защото не ги произвежда с търговска цел и не ги продава, но броят им застрашително нараства, та де що има празно пространство в хубавата къщичка на Иванка, там тя в красиви кутии е подредила изящните си произведения.
Тръгнах към град Средец, за да видя тази чудесия отблизо, но и да си поговорим за учителстването като призвание, като мисия, като съдба. И за това особено време на изолация, което постави всички ни в извънредно положение, а учителите трябваше най-първи да се нагодят в несвойствената среда на дистанционното обучение. За г-жа Инджова винаги е било важно учениците да са респектирани от нея, но и да е приятел с тях, както и да им вдъхва самочувствие. И още в първите минути на срещата ни разговорът подема тя – разбира се, за своите ученици:
– Учудващо е, че днес децата изглеждат самоуверени, но много често всъщност те нямат самочувствие. И аз им казвам:
„За да Ви уважават, първо трябва да се научите да уважавате себе си!
Ако аз застана пред Вас и Ви кажа: Здравейте, аз съм Вашият учител по български език, не знам много-много, ама все пак, тук съм за 40 минути, за присъствието“, още на първия час аз трябва да си взема чантата и да си тръгна. Моето място не е там. Начинът е друг. Влизам и казвам: „Деца, 27 години аз работя в това училище. Само като ме погледнете, знам какво мислите. Имам много знания. Мога да Ви науча много и ако не внимавате в моите часове, 12 години Вие сте идвали напразно в училище и това е едно изгубено време за Вас“.
– Такъв ли е подходът Ви? Приятелски. Не само педагогически.
– Абсолютно. Днес сухият педагогически подход не върши работа. Със сигурност с децата трябва да бъдеш първо човек, после приятел и трето – да ги разбираш, дори и да ги упрекваш! И най-важното – да има дистанция. Може да сме приятели, но трябва да знаят границата. Затова е много важно, още в първия учебен час един учител да постави правилата. Да покаже докъде може, докъде не може и да устоява тези правила.
– Какъв е проблемът на системата тогава?
– Проблемът е общ. Проблемът е между ученици, родители и учители. Много е важно този триъгълник да бъде затворен. Родителите да повярват отново на учителите. Когато децата видят, че родителят вярва на учителя, знаят, че няма мърдане. Но ако родителят не вярва на учителя, ученикът чува това в своя дом. И няма как той да му повярва. Уважението трябва да е взаимно. Защото децата се моделират не само от нас – учителите. Това, което децата носят в себе си, идва от семейството. Ние сме само едни помощници в тяхното възпитание.
– А какво не Ви достига в това да бъдете учител, че започнахте да творите и с ръцете си?
– Не мисля, че причината се крие в професията ми. Не съм човек, който говори гръмки фрази, но аз наистина обичам работата си и не бих я заменила за никава друга! Не че не ми е достигало нещо, но аз, откакто се помня, правя нещо. За мен това е начин, по който си почивам. Независимо колко е трудоемко.
Винаги съм с усещането, че трябва да уплътня всяка една минута!
Преди около три години, уж на шега, Иванка Инджова започнала да моделира. Така изпод пръстите й излизали фигури от моделин, дунапрен, тел, хартия, дори фибран, който се използва за топлоизолация на сгради.
– Съвсем случайно попаднах на моделин, който купих за моите племенници, но реших да отворя едното пакетче. Тогава открих колко приятна материя е. Много идеи ми дойдоха на ума, но започнах да правя първо цветя. Обаче малко след като изваях няколко рози, ми стана скучно и доста обикновено. Първата фигурка, която направих, беше пчеличката Мая. И си казах: „Защо да не пробвам да направя човек?“. Много ми беше трудно като за първи път, но резултатът ми хареса. Оттам нататък започнах да правя хора, хората станаха сцени, сцените цели ансамбли и… последното нещо, което съм изработила, са фигурки от шах, с който може да се играе.
Изумителен е този шах, чийто фигури са български ханове, както и сцената с раждането на Спасителя, или пък дребната фигурка на великата Райна Княгиня. Тук е и тайната вечеря, Иисус Христос и Мария Магдалена… и много други библейски сцени. Прецизността е от особено значение, казва Ваня.
Една грешка може да означава, че трябва да започне отначало това, за което е изгубила най-малко 8-9 часа работа.
– Дори да съм сгрешила, аз не изхвърлям моите работи. Това, което не ми се е получило, смачквам го, то вече е получило някакъв цвят, който определя правилата. И си го прибирам в торбичката. Знам, че ще си дойде времето да ми потрябва или ще го използвам за оформяне на вътрешната част на тялото – това, което няма да се вижда. Използвам зъболекарски инструменти и обикновени пластмасови шпатулки, които се ползват в сладкарството.
За украсата им Иванка използва различни ширити, сърма и плюш и различни остатъци от плат, както и камъчета, топчета от гердани и най-обикновени счупени бижута. И нещо специално за фигурките на жени, които свирят – Иванка и понятие си няма от музикални инструменти, затова се е наложило да изчете много за устройството им, за да може да ги направи максимално близо до оригиналните.
– Изработила съм и зодиите, отново в образа на жени, като съм се опитала по някакъв начин да пресъздам техните характерни черти за зодията, както и присъщия им цвят. Най-трудно ми беше да направя Близнаци и Риби. Почти невъзможно е да станат две абсолютно еднакви фигурки. Тук са и планетите, Слънцето, Луната, денят и нощта.
Иванка Инджова е заместник-директор в местното училище „Св. св. Кирил и Методий”. Вече 27 години преподава български език и литература, но в хобито си е самоука. Спомня си, че започнала, след като детето й искало плюшена играчка, а тя нямала откъде да купи. Затова решила сама да направи. Днес от моделин може да направи всичко – човек, плат, храна, копие, знаме, под, таван. А какви български герои твори – Ботев, Левски, Хаджи Димитър! И един голям параклис, направен от кожуха на стар бойлер! Всяко произведение учителката прави по два пъти. По думите й, второто е винаги по-сполучливо. Така, къщата й постепенно се превръща в уникален музей, който не може да бъде видян никъде другаде по света.
