Ще дойде време, когато с мислите ще си говорим, сякаш с думи. Лампата ще се изключва сама, щом започне да ни пречи светлината. Ще знаем отлично какво е да минаваме през стените на стаята. Астралното ни тяло ще може за миг да прекосява океани, а в същото време дълго да се наслаждава на светлините над града на другия край на света. Ще можем да си говорим с хората, които днес наричаме умрели. Пропитото от болка здравеопазване и опустошеното от незнание образование ще са останали далеч в миналото. Хората, които ненавиждаме, ще се изпаряват от погледа ни. Не. Всъщност, няма да има хора, които ненавиждаме. Ще е друг свят. Светът на добротворството и съществуването без задни мисли.
Много искам да доживея тези дни.
И се надявам само любовта, която изпитвам, да е все толкова силна.
Искам си същите приятели.
Същите деца.
Същата майка.
Искам да допускам същите грешки. И да имам същата съдба.
И… се надявам вълните на морето да се плискат по същия начин, Луната да е все така загадъчна и Слънцето да грее все така…
