Един Дундьо, когото помолих да купи аналгетик за колежка от телевизията, а тя беше с пронизващо главоболие и двете влизахме в ефир, и не беше възможно ни една да отскочи до аптеката, после си поиска парите за хапчето. Минути преди да влезем в студиото – аз със сценариите, папките, слушалките, микрофоните. Той – с протегнатата си жалка ръчичка, чакайки 1.90.
Бях услужила на един Дундьо с едни дрехи, от които имаше нужда. Не се сети да ми ги върне,
понеже дундьовците мислят, че всички ще ги дундуркат като мама,
докато станат дърти дундьовци. Щом си поисках дрехите, Дундьо се ядоса и ми ги прати по пощата. За моя сметка.
Тази сутрин срещнах един наперен, дръглив, посивял и леко позеленял от дундьовщина Дундьо. Вървяхме, от две различни посоки, към вратата на един магазин. Беше въпрос на секунда кой пръв ще прекрачи прага. Усетих непоколебимото му желание да е той, та да не се сблъскаме,
аз отстъпих. Изчаках го.
Дундьо влезе, заедно със скъпото си кожено яке, острите демодирани обувки, нахално проблясващия златен ланец и цялото самочувствие, което беше разположил между плешките си. Без маска обикаляше из магазина и дълго избираше, оглеждаше се. Оставяше се на погледите на жените, които чакаха отвън.
Купих сандвич за детето, букет за представление на приятелка, взех дрехите от химическо и водех кучето. То рязко ме дръпна, привлечен от една женска. Всичко изпуснах на тротоара. Покрай мен минаваха момчета – с хубави дънки, модерни прически, скъпи маратонки.
Изчакаха ме да си събера разпилените неща и се изнизаха край мен.
„Като пръдня из гащи”, както биха казали Столетниците ми. Аз бих казала: като дундьовци.
Тънка червена линия, остра като нож, завинаги оставя дундьовците от другата страна на барикадата – при дребнавците, които винаги обичат да минават тънко.
Тънка червена линия разделя моята представа за мъжете, каквито очаквам да бъдат и тяхната представа за мъжете, които смятат, че са.
1 коментари
Уникално казано! Това е действителността в много голяма степен. Самочувствие на лъв, манталитет на овца.