За Бъдни вечер няма голямо разнообразие на ястията – всички трябва да са постни и българинът обикновено прави няколко вида, които се повтарят почти всяка година. По-старите вече знаят, но по-младите не са и чували – ни за ястията, ни за символите в тях. Ето сега могат да се поучат кое, защо и как се прави на Бъдни вечер. Прочетете за една автентична Бъднивечершна трапеза, много близка до тази, която са правели Вашите баби и бабите на техните баби, преди 200-300, че и повече години!
Отидох в село Говедарци. Жените се облякоха както едно време, наготвиха както едно време и бяха така добри да покажат на младите, дето още не знаят, как трябва да се пази традицията! Та да не си отиде и да потъне във времето…
Събрали са се жените в селото. Както едно време. Чергите са постлали. Сламата са разпръснали. Трапезата подредили. Огънят думка по стените на собата, сухите съчки пръскат сияние. А одаята – пълна с очакване. Жените знаят какво й е на Божията майка днес – ще се роди дете.
Тежко е това време, магично. Пълно с очакване, болка и радост, трепет.
И съзнаване за най-висшето чудо. Цялата Земя е притаила дъх – птиците спират да пеят, листата не потрепват. Всичко е тихо, смирено. Ще се роди Христос – Спасителят на човеците.
И във всяка къща сега думите са едни и същи – колко ястия да приготвим, какво да сложим на трапезата, как да я подредим, та да я напълним – така да изразим радостта си от идването Му на Земята.
В старата къщичка в Говедарци ме среща едно особено и трепетно действие – едни се обличат, други готвят, трети приготвят трапезата, четвърти нареждат, пети изпълняват… но всички бързат – хубаво да стане, че вечер ще настане и Бъдни вечер ще дойде.
От едната сая се чува:
- Зелнику, зелнику за Бадни вечер да почнем, че време не остана! Ей го зелето, празия лук, тиквата, орехите. Да е богата годината, да е мазна! Яйце не, това е постно! Само брашно, сол, вода и малко олио. Лено, мари, дай да го покриеме, малко да отлежи, па да започнеме да го сучеме, па после да го сушиме!
Разбирам, че корите за зелника, точените, дето ги размятат майсторски старите говедарки, трябва да поотлежат, въздуха да си вземат от тези мощни замятания и увъртания. Да поседят малкичко, пък тогава да почне пълненето с плънката. Точно да попитам от какво се прави тази плънка, чувам невестин кикот от другата стая – старите гиздяд младите с говедарска носия:
- Е, те, така! Тука да сложиме пердето, ма първо сукното да нагласиме, дай ми първо т`ва, ма, шамията къде е, сичко е ръчно тъкано, внимавай! Те тева е клина на сукното и требе назад да застане. А па тва е опрегач. Говедарски опрегач.
Явно младулята, дето я обличат, е първескиня в тази работа, не ги знае тези селски думички, тях не ги пише по фейсбук и инстаграм. Затова и слуша внимателно:
- Тия носии са над 100 години и сичко е ръчно тъкано. И кошулята, и сукното, и опрегачо, сичко е ръчно тъкано и сичко е шито на виделе. На газена лампа.
Гледат ме бабите, че съм със зейнала уста и се чудя кое по-напред да запиша и кое със сигурност да не забравя, а те, радостни, че могат на нещо да ме научат, не спират да намилат:
- На тоа убав ден – Бадни вечер, нищо не се фърля на зян да иде! Сичко става убаво! Било сармите, било ошаво, палнените чушки, боба, баницата, питката, сичко! Масата да е пуна, за да е пуна годината, да е здрава и щастлива!
И както ми нареждат, та си мисля, че няма никога да спрат, изведнъж запяват:
Ой, Коледо, мой Коледо,
замъчи се Божа майка –
от Игната до Божича.
Ой Коледо, мой Коледо,
па се роди млада Бога.
Ой Коледо, мой Коледо,
млада Бога и Божича!
- Айде, невестоооо! Айде да идиме да прекадиме първо трапезата, за берекет, за здраве на къщата, да пластиме, да идем да прекадиме първо и стоката. Айде, айдееее! Добро вечер, честит Ви Бадни вечер. Живи и здрави!
Още не съм се усетила и виждам, че празничната трапеза е сложена, жените са се наредили в кръг и са готови да се прекръстят, щом най-старата прекади трапезата, току-върнала се от двора, където е прекадила кокошките, прасетата, овците, гъските, жребчетата…
На тази вечер хората в Говедарци казват Бадни вечер. Но и това име произлиза от „бдение“ и от „бъдеще“, „бъднини“. Каквито са наричанията, а и символиката на цялата трапеза – житото, хлябът, бобът, оризът, орехите, сармите, чушките – всичко е пълнено, да набъбва, та да набъбва и плодородието, и късметът. И храната тази вечер, и тя е символна – на зачатието, на бременността и раждането на новия живот. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е и годината. 7 се слагат, защото са седем дните в седмицата, 9 – колкото жената носи рожбата под сърцето си, 11 или 12, колкото са месеците в годината… Трапезата е положена върху слама – заради сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
- О, Боже наш, вся звезди на небо, Сонце на правдата, Слава тебе, Господи, Амин! – влиза в одаята пременен юнак, иконата на Дева Мария с Младенеца носи, увита в бяло платно. В него – мъничко джобче, та всички като минават, целуват иконата и оставят стотинки.
Задължителна за Бъдни вечер е Боговата пита. Разчупва се високо над главата, за да са високи и класовете по нивите.
- Прекръсти се, и цуни лебу! – нарежда стопанката на младото момче, дошло и то на бъднивечершната трапеза. И продължава – На погачата е сложена къщата, егреко, конете, пилещата, кравьете, прасетата. Орачо с ралото, житнио клас. Сичко е сложено, да го измолиме и за другата година! Айде сега да поканиме Господ! Слезни Боже, да вечеряме, Слезни Боже да вечеряме, Слезни Боже да вечеряме. АМИН!
Разчупват най-старите питката и първото парче на високо вдигат, на Света Богородица го оставят. Другите раздават:
- На тебе нивите, на тебе младожена, на тебе деца да учиш, а ти дома да къщуваш.
На софрата и мед има, та да е сладък животът, и лук, та да е многобройно имането, и семена, и ядки, и плодове, и вино…
Точно понечвам да опитам от зелника и в одаята нахлуват десетина юначета, не по-големи от 12 години. Те са предвестниците на добрата вест – коледарчетата на Говедарци. Обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги и благославят:
- Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи. Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо! Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо!
Домакинята дарява децата с орехи, ябълки, питка, кравайчета – специално за тях опечени. Пък аз гледам и попивам всяка капка традиция, тази своеобразна история, която си минава през времето – век след век. Цялата трапеза е „символна“. Бръшляновите клонки, дето ги има, са защото бръшлянът е символ на здраве, дълголетие и безсмъртие. Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие – и обредният хляб, и царевицата, и пуканките, и ябълките, и ошавът… По някои места дори донасят бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот!
Готвя се да си тръгна, но не ме пускат току-така бабите от Говедарци. Песен са ми приготвили на изпроводяк. Нея няма как да Ви опиша. Може да я чуете. За мен ще остане да ехти преживяното в едно българско село, където времето още не е разтурило традициите, обичаите и цялата символика в тях. Още чувам наричанията, благопожеланията, усещането за едно извънредно, радостно случване. Най-радостното случване! Раждането на Исус!
Говедарски зелник:
Продукти за корите: Брашно, олио, сол, вода.
Продукти за плънката: Зеле, праз лук, тиква, орехи, олио, сол.
Начин на приготвяне: Корите се разточват. За една тава зелник са необходими около 6 точени кори. Оставят се малко „да си поотдъхнат“, както казват бабите в Говедарци.
През това време се приготвя плънката – запържва се зеле с праз лук и тиква. Количествата са горе-долу равни – може да се добави малко повече от това, което обичате най-много. Щом станат полу-готови, се добавят орехите и солта. Може и малко черен пипер.
Подобно на плънка за вита баница, нарежда се и тази в точените кори и се увиват в окръжността на тавата, предварително намазана с олио.
Слага се да се пече на умерена фурна, без вентилатор.
Речник:
* Правено сукно – своеобразната рокля над ризата, която е ушита от дебел, степан вълнен плат. Някога жените сами са изработвали плата и са шили дрехите си.
*Вунена шамия. Копринена вала – забрадките, с които говедарките са забулвали главите си зиме и лете. През зимата – вълнена забрадка, собственоръчно тъкана, през лятото – тази от коприна, наречена още „вала“.
*Пошивана кошуля – ще рече шита риза. Дрехата, която се слага под сукното. Обикновено е широка, конопена дреха, обшита с дантели по ръкавите и извезана около деколтето.
*Перде – нещо като малка престилка, която се слага над гърдите на момичето, така щото да не се вижда нищо разголено и провокативно.
*Шеве – шевове, които са едри, видими, здрави.
*Наклинове – своеобразен захват на сукното, което след нашиването образува остър ръб, така че дрехата да изглежда трапецовидна.
*Фута – пола. Слага се върху престилката, ако момичето не е със сукно.
*Опинци – цървули, наричани още опънци, опинки, връвчанки или калеври.
