Що друмища обходих тези години… що хора срещнах! Що традиции опознах! Във фина кърпа ги завивах, като живи съкровища ги запазих – спомените от различните краища на България. Нашите етнографски групи и малцинства, нашата история…
Капанците и техните многолики носии…
Малоазийските българи с автентичните си песни…
Казаците с колоритните си обичаи…
Алианите и техните тайнства!
Гагаузите с неповторимите им гозби!
Банатските българи със самобитната им духовност!…
Надлъж и нашир обикалям родината, за да търся онази неповторимост на нравите, онази изумителност в обичаите и онази несравнимост в традициите, които се крият само в земи като нашата – хилядолетните. Земя, заключила в себе си някакво тайнство и код, който крие една загадка – тази на вечността.
Пък в Странджа кога се запролети, от тракийско време, до ден днешен, мало и голямо се събира на мегдана, за да настане глъчка, да забият чанове и да запалят огън местните хора за един обичай, жив, та непокътнат!
Бял кукер и Пали кош.
Главният герой – чудат кукер, който не можете да видите нийде по света, а у нас – само в Малко Търново, само в един ден – на Прошка!
Наричат го Бял Кукер или Кукер без маска. Бял, защото е облечен в бяла овча кожа и без маска – защото е единственият от кукерската маскарадна обредност, който върху лицето си не слага нищо друго, освен черна боя. Местните хора вярват, че пропускането на празника ще разгневи природата. И годината няма да е ни добра, ни берекет ще има!
Вероятно никой със сигурност не може да твърди, но изследователите казват, че това е един Дионисов празник, запазен и до днес в Странджанския фолклор. А историята е следната: Понеже Дионис е бил разчленен на части от титаните, които части били намазани с бяла боя – та това е един далечен възглас на тази легенда. Кукерът всъщност е самият Дионис, който е противоположност на титаните. В миналото са го мазали със сажди от огнището. Сега… черна боя за обувки върши същата работа. “Нетоксична, специална, противоалергична”, уверяват ме домакините, в чийто двор се поставя началото на цялата олелия.
Кукерът е само един, той е главният персонаж. Той е носителят на плодородието, на благоденствието, затова и един впечатляващ дървен фалос е неизменна част от костюма му.
А костюмът, той е много интересен – няма абсолютно никакви украшения, от седем овчи кожи е направен. Дебела игла и здрав конец са другите важни необходимости, приготвени от предишния ден, защото костюмът всяка година се шие наново. Направо върху кукера.
И така. Кукерът е само един, за разлика от други краища на страната, където са цели групи. През целия ден той мълчи и размята дървения си фалос. С него бие земята – целта на това обредно действие е да я събуди. Бие и „невестите” – мъже, облечени в женски дрехи, защото това е мъжки празник, недопустимо е жени да участват в него! Този чудноват, продълговат фалос се закачва върху овчата кожа, с която е облечен Белият кукер. Един от задължителните елементи е пресъздаването на полов акт между Кукера и Бабата, която е образ на Великата Богиня-майка.
Кукер, баби, невести – всички правят неприлични неща, всички се държат така, както не биха се държали в обичайното си ежедневие. Светът за кратко спира, обръща се наобратно. Настава хаос, за да се нареди след това!
Нещо, което хората не знаят или са забравили, но празникът в миналото е започвал с тричането на кучета. Днес обаче не е така и денят започва с… бръсненето на кмета. Всички стават рано сутрин и отиват в къщата на градоначалника. Кукерът, с неговата дружина, поливат на кмета, измиват го и наред с бръсненето искат разрешение от него, за да тръгнат по къщите на хората. Междувременно Момата мете и вдига пепеляк, Кукерът се въргаля по земята, Пуфкарите хвърлят брашно, Бабата разравя огнището, ергените разхвърлят всичко в къщи. Всички са доволни, въпреки цялата бъркотия. Защото вярват, че това се прави за здраве, за плодородие.
Ще не ще, кметът им дава благословията си и така празникът започва – с еуфория и веселост, присъща на маскарадните игри. За да спрат белите, стопанинът се откупва, като дава пари и дарове. И тръгват всички от къща на къща, задължително в източна посока. Случва се обаче, някъде да не ги приемат. Тогава кукерът цапа вратите, прозорците и стените с кал и чупи и разглобява всичко, което му попадне!
Гледам олелията и не мога да повярвам – истински се превъплъщават в образите си пародийните персонажи. Вярно, че все има някой да налее празните кратунки – я с вино ги пълни, я с блага ракия. Но риверсията на празника е в апогея си.
И да, кукерът е главният герой в цялата работа, но има и други персонажи, които са не по-малко изумителни. Някои са неповторими, други са по няколко… Царят, Попът, Момата, Пуфкарите, Бръснарят, Горският, Сеячът…
Царят е млад мъж с мъжко дете – да е показал, че може да продължи рода – затова и той носи семето, с което ще оплодят земята на първа пролет. Момата е момче без мустаци. Пуфкарите са цяла група ергени, които носят брашно в торби и са готови да цапат къщите на хората. Сеячът е мъж с много деца!
Царят с готовност ми дава интервю, като пояснява, колко важна е ролята му в този празник:
- Царят съм аз! Аз нося плодородието на почвата, на земите на всичко! А зелената корона на главата ми изобразява символа на здравето.
Цялото село се е събрало в двора на църквата, която всъщност отрича този тип обредност. Виждам, към мен се задава поп с нарисувани вежди и брада и начервени бузи, та тичам към него да го попитам какво ли мисли истинският поп за това? Момчето отговаря:
- Църквата, естествено, отрича – този тип обредност има езически контекст, но въпреки това обичаят е български и никой не е в състояние да го спре! От хилядолетия е така…
Толкова наситено е всичко с викове, крясъци, подсвирквания, хора, песни, думкане, че време за осъзнаване не остава! Точно се съсредоточа върху някой образ, друг се изпречва пред очите ми, най-често с фрапиращи действия! Пред очите ми се разиграва сцена, в която двама мъже се бият за …трети, който е облечен като булка.
Денят преваля, зимното слънце е на път да залезе, но предстои важен ритуал: „Заораване”.
Заораването става, като на площада се докарва рало с хомот, в който се впрягат двама Еничари. Най-отпред върви Царят, който хвърля жито, а Кукерът се търкаля зад тях, върху зърното. Така се описват три кръга – това заораване се е правело против чума и зарази. Тук се появява и Царицата – естествено пак мъж в женски образ, която разчупва кукерската пита.
Кукеровден завършва с обреда Пали кош – мъжете запалват и издигат нависоко кош, пълен със слама. Около него се вие хоро, което е последното преди Великденските пости. Това се прави да се прогонят злите сили с пречистващата мощ на огъня. Когато всичко свърши, в края на вечерта, хората събличат кукера, а кожите му хвърлят в река, на седем различни страни.
И така. Насред глъчката и огъня, си тръгвам от Малко Търново. Дълго след края, пред очите ми още се мятат пародийните образи. И вече знам, че щом ги има, ще е жива и една традиция… и нека така да пребъде, защото България има нужда от своите живи съкровища.
Те са безценни.
