То е крайно необичайно село, но не защото е много красиво, подредено, озеленено или извисено, а заради хората в него. Жителите на Свежен всяка сутрин се събуждат от телефонно обаждане с поздрав «Добро утро»! Също така по Фейсбук биват осведомявани лично от своя кмет за новините, които съпътстват живота на местните. Да, не е никак типично, но кметът на това село дава отчет на жителите му до последната точка от плана какво е направил и какво възнамерява да направи. А жителите толкова са свикнали с всичко това, че понякога единственият проблем на свеженските баби е, чееее… интернетът е малко бавен.
Това нетипично село разполага с няколко неодушевени атракции, с които изпъква пред туристите и една одушевена групичка баби, които изпъкват и пред туристите, и пред останалите селяни, и пред мнозина граждани. Те са така наречените „Кибербаби от Фейсбабабук” и за тях ще стане дума в историята на този разказ. Разбира се, че тези кибербаби си разменят рецепти за агнешко и козунаци, но това съвсем не е на преден план в целите им на съществуване. Най-важното за тях, щом се видят, е да обменят опит на кой wi-fi да се свържат, та да се чуят по-бърже с внуците или да направят една конферентна раздумка, вместо да куцукат насам-натам по калдъръмените улички на селото. Веща, отдадена и трогателно търпелива тяхна учителка е кметската жена Дорте. Дошла от Дания тук да живее с мъжа си, а оттам е донесла целия си северен хъс и ентусиазъм да допринесе за развитието на селото. Заедно с мъжа си решили да обърнат внимание на социалните проблеми на хората тук и така се ражда инициативата “Добро утро, Свежен”. Това всъщност е датски модел – всяка сутрин група хора звънят на възрастните, за да ги попитат как се чувстват и дали имат нужда от нещо – яйца, мляко, книги… Та бабите, за да могат да влизат във Фейсбук и да могат да коментират, лайкват и шерват, с нетърпение чакат неделя да отидат на безценен урок – по интернет.
Подготвена като учителка, но приготвена като трактористка, Дорте се задава отнякъде с невъобразимия шум от бъгито си, което използва и за линейка, и за водоноска, ако се наложи, и за обикновено превозно средство, с което стига от една махала до друга.
– Бързате, Дорте, разбрах, че имате сбирка с бабите? – питам аз.
– Да, днес в читалището ще продължаваме нашия курс по компютри.
Днес бабите ще имат урок по Фейсбук. Не само да знаят как да го ползват, но да знаят и за измамите, които са възможни, за фалшивите новини, които се разпространяват в тази социална медия.
На втория етаж на кметството, около голяма заседателна маса, удобно са се разположили, подобно на важно правителствено заседание, свеженските баби. Някои с елегантни рокли, други със слънчеви очила, някои със слънчеви шапки, други с брошки и сребърни бижута, но всички малко плахо са сложили ръцете върху мишките, които неуверено плъзгат нагоре-надолу сякаш страхът от информацията, която може да ги залее, е подобен на онзи от спукана водоносна тръба. Стискат мишката, все едно е истинска и се притесняват, че ако отворят пръстите си, ще се изниже гадинката и някоя беля ще направи. В средата на масата има питателен кекс, направен в познатата форма и нарязан на апетитни парченца. А ароматът му се е разнесъл наоколо невидим, точно като интернета – главната цел за покоряване от свеженските баби.
Подобно на някой председател, Дорте се изправя пред тях и започва:
– Благодаря Ви, че сте дошли пак да се съберем, в продължение на курса, който започнахме миналата неделя, за сигурността във Фейсбук.
– Малко трудно усвояваме – с неудобство ме гледа една от ученичките на Дорте, сякаш търси извинение за това, че са се събрали тук.
Пък аз, точно като на деца, им се радвам и като в истински клас ги оставям на учителката. За да не преча, тръгвам из селото да усетя, да почувствам ритъма на живота тук. Като селище Свежен е възникнало през 14-и век, а днес обявено за архитектурен резерват.
– Много е хубаво тука, много е тихо, спокойно. Хубав въздух, хубава водичка. На човек това му трябва – ми казва една от жените, които явно не жадуват толкова за интернет урока на Дорте и намирам да се разхожда лежерно из свеженските селски улички.
Срещнах и други хора по улиците. Да Ви призная, все възрастни, но и тях питах как живеят хората тук, а те най-изненадващо ме подканиха:
– Ами, питай Дядо Коледа как живеем ние тук.
Та така разбрах, че Дядо Коледа всяка година много писма получава от бабите в селото и всичките с подозрително еднообразни желания – да им достави телефон без копчета, таблет или даже компютър от най-нова мода!
И Дядо Коледа, нали е добър, обикновено сбъдва желанията им. Скоро след това обаче бабите разбират, че не става от самосебе си работата с тези модерни устройства, та курсът за интернет ограмотяване е пълен с желаещи и малката стаичка в кметството обикновено е пълна с любознателни баби, които направо обожават учителката си Дорте, по-млада от тях с поне 40 години.
– Тя много е търпелива и ни обяснява много хубаво. Почти всичко разбираме.
– Тя как се чувства на село, не иска ли да се върне в една подредена държава като Дания? – чудя се аз.
– Не, тя още тогава казваше, че иска тук да живее и дойдоха с мъжа й. Той и той беше в Дания, обаче рекоха и се върнаха, аз не им вярвах… обаче доказаха, че не лъжат – възторжено ми обяснява една от жените.
– А Вие бихте ли отишли в Дания да живеете, в нейното село, например?
– Неееее, аз България не я заменям за нищо на света!
Кметът Христо Енков и жена му Дорте живели 30 години в Дания. По думите им, най-големият проблем у нас не е обезлюдяването на селата. Това го има и в други страни.
Истинският проблем е, че българите нямат отношение към възрастните, че забравяме за хората, които са ни създали и отгледали.
Затова днес кметът и Дорте обръщат специално внимание на хората, които вече не са в разцвета на живота си. В Свежен сега живеят повече пенсионери, а в най-добрите години тук са били над 5000 жители.
Имало е и много църкви. Седем са тези, които функционират днес, но местните ми казаха, че „Св. Св. Петър и Павел” е от особено значение за тях. Досами нея има много стара свещоливница, която вече се руши…
– Какво е тайнството, което крие това място – питам човека, който се грижи за поддръжката на светата обител, коси тревата, почиства наоколо.
– Тук човек може да има едно абсолютно спокойствие и в най-нервното си състояние. Тази черква е построена веднага след като изгаря черквата „Св. Георги” и остава селото без църква. Но тук живели богати хора, намерили се много спомоществователи и така е построена новата църква – с финансовата подкрепа на всички от селото. Виждате ли тази съборена сграда – това е свещоливница! Тук са се леели свещи за всички градчета наоколо. Дано да може да се възстанови отново! Иначе тук е имало над 5000 розови насаждения. Най-специална била Бялата дъхава роза, която вирее на височина над 800 метра. Цялата околия е била обградена от ниви с розови насаждения. Този балкан, който го виждате и целият обрасъл с гори, вярвате или не, но това са били розови насаждения. Даже ако отидете сега в гората, ще видите много рози, които все още продължават да никнат!
А днес, като вековно цвете в селото наднича Серафимовата къща – 300-годишният роден дом на полк.Владимир Серафимов – Освободителят на Средните Родопи. Той е Роден в Свежен, а по време на Балканската война през 1912 г., отказва да отстъпи със своя полк. Това му решение запазва селата и живота на хората в тях. Стъпвайки на славното минало, от кметството решили да реставрират къщата.
Разходката ме отвежда до още интересни места. Всяко село си има кметство, църква, не всяко село си има къща на знанието и книги в нея. Това е една малка постройка, подобно на къщичката на баба Яга, но много по-симпатична и с чудесен замисъл. Пълна е с книги. Всеки, който иска, може да мине, да вземе, да прочете или да остави някому свой прочетен роман или стихосбирка. Селото си има и смесен магазин, който някога е бил бръснарница, в която Буланжето, местният, станал почти митичен герой, правел прочутите церемонии с бръснене на музика (за тертипа на Буланжето към неговите клиенти прочетете тук!)
Преди идването ми тук и аз мислех, че колкото и да е хубаво, едно село винаги си остава село – с всичкия недостиг на пари, идеи и хора, които да го променят. Обаче Свежен освежи мислите ми и се убедих, че българските села могат да са вдъхновяващи. Дори смея да се надявам, че от тях може да тръгне промяната на нашата държава, защото с оплакване няма да стане. Работа трябва. И хора, които са готови да я вършат с усърдие и убеденост, че те са промяната, която искат да видят в селата.
Разгледайте цветността на село Свежен във видеото по-долу:
