Златен град. Стар град. Градът на Делю войвода. Най-южният град на България. Беловидово. Все за Златоград става дума. Хората тук пазят историята си като светиня, гордеят се с архитектурата на къщите от едно време, а по-старите предават занаятите на по-младите. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и културни паметника!
Сградите тук са строени с типичната архитектура на златоградските къщи за XVIII и XIX век. Майсторите по тези места са правили къщите така – на три етажа, с камък, кирпич и дърво, а отвън – с вар, така щото като грейне слънцето, да блеснат, оттам идва и най-старото име на града – Беловидово.
Бели къщи с открити дворове. Във всеки двор – кладенец, а широки и масивни врати те приканят да надникнеш в историята и миналото на градчето. И още нещо, което може да видите само в този край:
овалните комини, така типични за градската архитектура в Златоград.
Най-често първите етажи се ползвали за работилници, магазини или кафенета. И въпреки, че местните са се занимавали активно с отглеждането на животни, добитъкът е нямал място при хората, както в много други места из страната, където на първия етаж живеят кравите и овцете, а на втория – хората. В тази част на Родопите оборите били изнасяни високо в планината. Златоградските къщи са интересно съчетание от няколко стила – типично родопски, ксантийски (беломорски) и пловдивски стил.
Тук може да се види най-старата черква в Родопите, строена по Османско време – „Успение Богородично”. Вкопана е в земята – според законите на времето, което повелявало християнската черква да не е по-висока от мюсюлманин, яхнал кон. И тук, като на много други места у нас, местните ще Ви разкажат, че черквата е издигната за 40 дни. Сега може да изглежда чудно, но в онези времена, ако не построиш черквата си бързо, може да се появи някоя заповед, която да спре строежа. А постройка, която има готов покрив, не можело да бъде съборена, отново според законите на Османската империя.
Много източници твърдят, че тук е била построена и една от най-старите пощи в България. Сигурно обаче е едно, че в Златоград е първото взаимно килийно училище, откъдето е тръгнало просветното дело по този край.
В Златоград и до днес ревностно пазят традициите на нашите баби и дядовци – веднъж годишно жителите на града правят възстановка на пазарен ден. Специален за това ден, който ни отвежда в миналото, когато улиците оживявали от глъчката на децата, оцветявали се с най-пищните носии на мъжете и най-красивите накити на жените. Тогава се купували цървули, задължително два номера по-големи от това, което носят по принцип, защото цървулът е доста заострен отпред и трябва да има място за стъпалото.
За да ушият носиите на момите и невестите пък, старите майстори взимали мярка по тяхната сянка.
Защото, кой ще даде едно време някой да докосне чужда жена?! Смятало се, че добрият майстор трябва да може да ушие носия, дори ако мярката е взета от сянката, а не от жената.
Според историци, Златоград е едно от малкото места у нас, където се съхраняват най-старите български занаяти и традиции от народния бит. И така от дюкян на дюкян се стига непременно до най-голямата атракция на чаршията – въртяното кафе. Кафето си е чисто турско кафе на пясък, но атракцията по въртенето идва от Сирия. На всичко това може да се насладите, ако отидете в безспорно най-голямата гордост на града – етнографският ареален комплекс, възстановен максимално по подобие на действителността на живота у нас отпреди два века. Там хората си живеят и днес, с днешните проблеми и неразбории, с днешните радости. И дано никога да не забравят какво богатство е оставила в сърцата им Родопа планина…
