Човек среща различни хора през живота си. Едни, защото иска, други, защото му се налага, трети, защото те искат. Не всички срещи оставят отпечатък и не за всички може да се каже, че са незабравими. Един път влагаш цялото си сърце и смяташ, че от този миг нататък ще се разместят пластовете на живота ти, пък то… нищо. Мине-замине и след някое време даже за името на човека не можеш да се сетиш. Друг път си мислиш, че този срещу теб е онзи, който си чакал цял живот, а той вземе, че още на втория час те разочарова така, щото ти стане срамно от мислите в първите минути на срещата Ви. На трети въобще не залагаш и отиваш някак по задължение, колкото да се свърши плануваното. А то стане така, че още не си си тръгнал и вече се надяваш на ново виждане и на още, и още мигове заедно…
Човекът, с когото аз ще Ви запозная днес, е от онези, с които отидох на среща, колкото да се свърши плануваното. Майка ми ме посъветва да се видя с лечителя Валентин Тасков, заради две мои хронични заболявания, чиито симптоми атакувам с мощни лекарства, а те все по-мощно ме омаломощават и обезверяват по отношение на традиционната медицина.
Преди всичко, да Ви призная нещо: Бях дете, което е израснало със знанието, че за всяка болка има лек. И той е хапче. Нищо повече. Това мед, това хомеопатия, това пчелен прашец – забравете!
Първите ми съзнателни спомени от болката веднага следват тези със спринцовките с Гентамицин. Спомням си, че дори ми беше занимателно да броя точиците от убождания по крачето, които след ден-два ставаха като миниатюрни бенчици. По-късно, като тийнейджърка, пиех хапчета подобно на гладно пиленце трошички… Приятелите ми се учеха да пушат, да пият… а аз се учех да вземам хапчета. За най-малкото раздразнение отварях някой блистер. За по-голямо възпаление направо две таблетки наведнъж. За по-сигурно, че ще ми мине. И до ден днешен помня много лесно наименования на различни противовъзпалителни, антибиотици, антимикотици. У нас имам аптека като… Аптека. Мога да продавам, ако искам, защото рафтовете с лекарства са изобилни с опаковки, които съм купила „за всеки случай, да имам, като ме заболи!“. Аз съм жена, която постоянно чакаше болката. И тя непременно идваше. И жена, която не признаваше никоя друга възможност за лечение. И такава съответно не идваше.
До деня, в който майка не ми каза за Вальо.
Намерих телефона и тръгнах. Никакво желание. Нулево очакване или по-скоро такова за онези изперкали био-супер-мега хора, които се обличат като театрални кукли, ядат предимно корени и трева и ни казват, че за да сме здрави, и ние трябва да правим същото.
Пък аз съм модерен, градски човек и ми е приятно да битувам в средата, която съм избрала като жизнена. Да, ползвам и метрото, но си имам и кола. Да, не си купувам излишни дрехи, но ако ми трябват, го правя и от това не изпитвам грехопадение и угризение.
Затова очаквах като срещна Вальо, да оставя за малко да ни се сблъскат световете, да го послушам, да си изговори приказките, ако мога, да взема някоя и друга мъдрост (вярвам, че всеки човек, който срещна, има на какво да ме научи) и да си тръгна към София. С непременната доза лекарства във вечния несесер в чантата.
Не стана така.
Посрещна ме мъж, чиято възраст не мога никак да определя. Би могъл да е на 45. Би могъл да е и на 55. Оказа се, че е на 65!
Строен, атлетичен, светлоок, със сияеща кожа и една особена свежест, присъща на младите хора. Никаква подпухналост, никаква излишност – нито по отношение на килограмите, нито по отношение на правилното им разпределение. Мускул до мускул разчетох по прилепналата му тениска. Стоеше пред мен, опитвах се да го приемам като цялост, но неминуемо минавах през чертите му, недоумявайки. Един човек, от когото струи енергия, жизненост.
Така, казах си: „Едно е сигурно – тази ще е от срещите, които няма да забравя след завоя, щом си тръгна от селото. Този ще е човекът, от когото май мога да науча не само мъдри думи и житейски истини. Начинът му на живот да попия. Та и моя живот да преобърна. Наложително е”.
Усещах въздуха в селото, чувах птиците, кукуригането на петлите, кудкудякането на кокошките, дрънкането на чановете по вратовете на животните, излезли на паша. Видях царевицата, чесъна, сушените ябълки, наедрелите тикви и десетките други природни продукти, които Вальо е наредил на първия етаж на къщичката си. И паниката ме обземаше, защото съзнавах колко е невъзможно тази гледка да я видя и в София. Как да съм здрава, когато приемам болна храна? Как да преобърна живота си, откъде да започна? Искам да живея пълноценно, както и да изглеждам добре. Кой не иска да удължи времето, в което красиво обитава тази земя – млад, сияен, усмихнат, здрав? Каква е ползата от всяко имане, ако нещо те боли… Ни ти е до дрехи, ни ти е до преживявания. Болката те мушка в леглото. И в нещастието.
Та за Вальо:
Вероятно свикнал с недоумяващите погледи, що се отнася до неговите години и външния му вид, той с блага усмивка подмина неловкото мълчание в началото и така, някак леко, подкара разговора, та не усетих кога потръгна. Започнах страхливо да споделям, но той сякаш вече знаеше всичко. Животът ми в София не е по-различен от на останалите 2 милиона души, с които делим този град. Мръсен въздух, неимоверен стрес, изкуствени материи, магазини, пълни с антибиотични пилета и обработвани меса. Марули с нитрати, напомпани круши и ябълки. Боядисани портокали.
Чух го да нарежда:
Първо, като станеш, да си кажеш:
Във всяко едно отношение, с всеки изминал ден съм все по-добре и по-добре.
Това е една мантра на Емил Кие, фармацевт от XVIII век. Той е откривателят на плацебото. Но казвай си го това утвърждаващо, като му вярваш. Важно е да се натъртва. Твоите клетки слушат твоите мисли! Трябва да се събудиш с тая настройка!
Вальо говори не много бързо, но не и бавно, с равен тон и уверен във всяка своя дума. Той е бивш военен пилот и като изрича думите, сякаш малко дава заповеди. Пък човек като мен, като чуе заповед, просто изпълнява. Не задава въпроси. И продължих да записвам:
Второ. Сутрин, като станеш, е изключително важно да събудиш жизнената енергия. Затова…
Щом отвориш очи, още преди да си станала от леглото, натисни с пръст силно под пъпа.
Ще усетиш пулсация. Задръж така около една минута.
„Добре” – казах си. Една минута, докато повтарям мантрата на Емил-еди-кой-си: „Във всяко едно отношение, с всеки изминал ден съм все по-добре и по-добре!“, си помислих, че все пак аз съм християнка. Сутрин обичам да благодаря на Бог за всичко, което ми е дал, вечер обичам да си кажа молитвата, да прочета някоя от притчите… Какви са сега тези мантри, тези тинтири-минтири?! Обаче нямаше много време да се лутам в терзанията си, защото бясно записвах следващото правило, докато Вальо говореше:
Трето. Ставаш на дясната страна и бавно, постепенно. Не рязко.
Четвърто. Изпиваш чаша гореща вода. „Бърза вода” се нарича. Стимулира перисталтиката. Като ти казвам гореща, разбирай около 40 градуса, не повече.
Междувременно се старая да запомня, че Вальо на няколко пъти споменава до обяд НИЩО да не ям.
Само една ябълка в 11 ч. Дотогава нищо друго, освен горещата вода и следната напитка:
Пето. Правиш си чаена лъжичка куркума и половин чаена лъжичка прясно смлян черен пипер. Куркумата действа противовъзпалително, а черният пипер подпомага за доброто усвояване на куркумата.
Шесто. Ако предишния ден си имала тежки разговори и неприятни срещи с хора, отиди в банята и си изплакни 13 пъти със студена вода всяко оче. Ще видиш, че ще се подобри зрението ти!
Седмо. Жабуркане на шарлан. Ето, това е, което трябва да правиш! Едно-друго и да пропуснеш от нещата, които ти казах досега, това трябва да го правиш, Мира!
С това просто средство могат да се лекуват много неща: главоболие, бронхит, зъбобол, тумор, тромбофлебит, хронични болести на кръвта, паралич, радикулит, екземи, епилепсия, тумор на стомаха, болести на червата, болести на сърцето, дробовете и бъбреците, енцефалит, гинекологични заболявания! То предотвратява образуването на злокачествени тумори. Употребата му е съвсем безопасна. Процедурата се прави сутрин, на гладен стомах. Реално шарланът, чрез слюнчената жлеза, извлича шлаките от различните органи в човешкия организъм. Обаче да не забравиш предварително да изплакнеш много добре устната кухина с топла вода (при желание с разтворена в нея щипка Тибетска сол) и започни да жабуриш. Докато жабуриш, кръвният поток, преминаващ през слюнчените жлези, се увеличава до 4 пъти! Като се има предвид, че за около 20 минути кръвта ни прави пълен кръг през всяка една точка от тялото ни, при този метод се случва именно това – през слюнчените ни жлези се филтрира почти цялото количество на кръвта ни, при което цялата шлака се извлича от нея. Затова, жабури енергично, остави олиото да премине многократно през всяка част на устата ти, прецеждай го през зъбите. Първоначално ще е гъсто, но след това започва да става все по-рядко. Когато стане съвсем рядка млечнобяла течност (след около 20 минути), изплюваш. Не гълташ, изплюваш! Тази течност е много болестотворна и зловредна! След процедурата трябва да си измиеш хубаво зъбите с паста и устата с вода за уста. Гледай на тази процедура като на вътрешен душ, цялостно прочистване на кръвния поток! Хората, практикуващи редовно тази проста процедура, имат добре доддържана устна кухина, нямат лош дъх, съхраняват зъбите си здрави и живеят до дълбоки старини!
Зави ми се свят от представата за това жабуркане, стори ми се съвсем невъзможно, но като чух „Здрави до дълбоки старини“, си викам: бе, ше жабуря, бе! К`во па толкова, да не ме карат танк да карам! Едно жабурене е това! И започнах. Съсем скоро ще Ви разкажа какво се случи, както и как живея след началото на този начин на живот. Продължих да записвам трескаво, защото Валентин не спираше:
Осмо. За да го имаш дълго това красиво лице, е хубаво да изтърпиш 3 минути под студената вода.
Лицето ти да „скрипне“, както казват бабите. Ако ли пък не може тялото ти да издържи под душа, сложи в малко легенче бучици лед и потопи лицето си за минута. Стимулира кръвообращението. Това, което тази процедура може да направи, никой крем не може.
Точно мислех, че е време вече да приключвам със записките, защото няма да имам никакъв шанс да успея да правя всичко в малкото време, с което разполагам сутрин, и Вальо продължи:
Девето. Конопено масло. Пиеш 1 супена лъжица единия ден непосредствено еликсира (за който подробно ще ти разкажа след малко), а на следващия ден пиеш 1 супена лъжица ленено масло преди същия еликсир.
Десето. Това е накрая, но е много важно нещо, затова запомни: Нарича се „Еликсир на здравето и дълголетието” и го правиш така:
В една чаена чаша с топла вода прибавяш:
1 супена лъжица ябълков оцет „Здраве“
2 чаени лъжички пчелен прашец
1 супена лъжица пчелен мед
15-20 капки спиртен разтвор на прополис.
Пиеш сместа сутрин на гладно и вечер час-час и половина преди лягане. За повишаване ефективността от този здравословен коктейл, редувано изпивай преди всеки отделен прием или една чаена лъжичка зехтин, или ч.л. конопено масло, или ч. л. сусамово масло, или ч. л. тиквено масло. Освен всичките органични киселини, витамини, минерали и микроелементи, този здравословен коктейл активизира изгарянето на излишните мазнини, намалява по естествен път наднорменото тегло, спира склеротичните процеси, нормализира менструалния цикъл, регулира нервната възбудимост и укрепва имунната система!
Е, тогава вече не издържах и се развиках:
– Кога, бе човек, кога да правя всички тези коктейли и лъжички?! Кога градският човек може да пие полифлорен мед, пък да го бърка с пчелно млечице, пък да добавя оцет „Здраве”, пък да пийва преди това я тиквено, я сусамено, я конопено масълце?! Откъде това време? Нерви? Търпение?
И Вальо отговори:
– Единайсет. В 11 изяждаш една ябълка.
На изумения ми поглед отвърна:
– Е, само това е! До обед. Даже може да потичаш. Аз всеки ден правя по 20 километра тичане. Но те така се раздвижат органичните киселини. Помогни им и ти. Излез, тичай!
Примирено записах това, както и другото: за моите килограми трябва да пия ШИШЕ литър и половина вода с 5 супени лъжици оцет. Представих си как в модерната си кола слагам една дамаджана с изворна водица, па отстрани в джобовете на колата набутвам пчелен прашец, ябълков оцет, куркума, различни масла, малки лъжички, чашки и листчета с мантри и… отивам в телевизията. Дорева ми се.
За първи път обаче в съзнанието ми се преплетоха две взаимоизключващи се мисли: „Невъзможно е да го направя всичко това“ с „Всичко това ще намеря начин да го направя възможно“.
Обядът, каза Вальо, да е между 12 и 13 ч. И малко, колкото двете шепички на ръцете ми. Толкова да ям. Аз, както бяха пости и бях изпосталяла доста, си представих една сочна аржентинска пържола с пищна салата от домати, сирене, чушки, маслини, пармезан, ядки, пък преди това малко супичка (може и шкембенце), пък след това едно хубаво десертче – нещо с круши, карамелизирана захар, рикота, сладолед, поръсено с първокласен млечен шоколад… МММММММММММММММММММ!
– Не. Не и не! – каза Вальо. – За десерт – тиква. Не е нужно да слагаш захар, тя си е сладка. Може малко мед. И орехи. А за вечеря, ако много огладнееш, изяж един банан. От него и ще заспиш добре!
Идеше ми да му кажа: Простак! Инквизитор! Ненормалник! Обаче… само го гушнах и казах:
– Благодаря.
После записах, че междинно мога да ям накиснати ядки – орехи, бадеми, лешници. Запомних и вече си правя още една рецепта: кисело мляко, супена лъжица ябълков оцет, мед, сезонен плод, кълнове.
– Това нещо го разбиваш с пасатора и ядете, заедно с децата ти – ще хареса и на тях. Вечерята – каза Вальо, – да е до осем вечерта.
– Но как? Аз често съм навън вечер. Приятели, кино, ресторанти…
– Ще намериш начин, щом искаш да оздравееш. И не забравяй: Банан, пъпеш и диня не смесвай с други храни! Несъвместими са. Запомни: Важно е пасивното гълтане и активното дъвчене. Доброто храносмилане започва от устата.
И яж малко. По-малко храна по-добре се усвоява.
– Пак ще ти повторя, Мира: от масата трябва да станеш леко гладна! Станеш ли нахранена, значи си преяла. Станеш ли преяла, значи си натровена!
Така завърши своеобразната си лекция този чуден чудак. Отави ме зашеметена. Но и много неща записах още: че по време на хранене не е лошо до себе си да имаме и да отпиваме от чаша вода, смесена със супена лъжица оцет, както и че вечер (за да спим добре и грип да не ни хваща никога) можем да си държим краката в гореща вода с морска сол, а после да си намажем ходилата с ракия…
Сега съм в периода, в който започнах (вече 10-ина дни живея по този начин) да се храня и пия по начина, по който ме посъветва Вальо. Още забравям кое след кое следва и не спазвам всичко по реда и съвсем по правилата. Някой път забравям за еликсира, да речем, защото съм пила фреш от грейпфрут, докато съм разхождала кучето. Но, да – „с всеки изминал ден се чувствам добре и по-добре“. Уча се всеки ден по малко на този начин на живот и не ми е никак лесно. Просто защото съм свикнала да ми е лесно. И да нямам време за себе си… Сега се уча да се обичам, приемам и да си приготвям не с досада, а с радостно очакване за промяна различни коктейли и бърканици, които невинаги изглеждат като искрящо шампанско в кристална чаша от скъп ресторант…
Рано е да правя заключения, затова до следващата статия ще мине време. Дотогава мога да Ви кажа само, че определено спя по-добре, подпухналостта ми започва да изчезва. Свалих два килограма, без да съм гладна и някак по-ведра се чувствам. За останалото четете следващия път. Ще има още рецепти. И надявам се, още поводи да се усмихвате. Не само защото четете приятен текст, а защото осъзнавате най-важното житейско правило – за да сме полезни на другите, първо трябва да помогнем на себе си!
