Той иска да стане като Добруджа. Защото в душата си е като българин, нищо че по националност е японец. Широ Ишизака – толкова е изкушен от българските песни и танци, че притежава повече от 100 български носии от всички области на страната. Знае да играе всички български хора. Свири на дудук, гайда, тъпан, тарамбука, гъдулка. И поне веднъж годишно идва тук – най-вече, когато е фестивалът в Жеравна. Защото преживяването е неповторимо – и за чужденци, и за българи.
Уханни борове, тучни поляни, жежко слънце, пъстри носии, гайди, кавали, грънци, пищови. Сякаш сме век и половина назад във времето. Жеравна. Сбрали са се хора от близо и далеч – да играят български хора, да попеят български песни, да се нахранят с патриотизъм. Ако се не вгледа внимателно човек, едва ли ще различи дребничкия Широ на хорото. Така ситни стъпките, пръстите му така игриво подскачат я върху гъдулката, я върху някое дудуче, сякаш се е родил с неравноделния ритъм, сякаш е отгледан с песните на България.
За него тя е съдбовна страна, защото тук среща голямата любов на живота си – неговата, вече покойна, съпруга Нушка Ишизака. Запознали се през 1979 година, когато Широ дошъл в България, уж за малко. И останал пленен завинаги от Нуша и българския фолклор.
- Жена ти ли те влюби във всичко това, което изживяваш и сега?
- Преди още да се запозная с нея, имах интерес към българския фолклор.
- Много ми е интересно как става това влюбване. Аз например съм била в Япония, изключително много харесвам японските традиции и обичаи, поведение, дух, но не мога да ги приема като мои. Ти приемаш ли българските обичаи като твои?
- Също като вас, отначало не можех да приема всички неща, обаче постепенно се зароди тази любов. Аз вече почти половин век се занимавам с български фолклор и не е като първата година – сега вече разбирам какво означава българската душа.
- Какво означава българската душа?
- Прилича на японската душа, но не съвсем.
Със съпругата си имали мечта – да живеят в България и да развиват българския фолклор, защото и двамата са учили за това. Тя е била певица и хореограф, той – хореограф. Но идват трудните години в края на миналия век и семейство Ишизака заживява в Токио. Там отварят школа и учат японците на български народни танци, свирят на автентични инструменти, покзват шевиците по българските носии. Общо взето поддържат искрата към ценностите, които ние самите бяхме позабравили в годините.
За съжаление Нуша си отива от този свят. Широ остава в Япония, но продължава да идва у нас. Нарича България „Райска страна“.
Преди години, Широ и съпругата му направили изложба с български носии. На японците им било трудно да разберат така далечната и чужда култура. Шевиците, ризите, престилките били странни за тях. Обаче Широ и Нуша с готовност разказвали на всеки, който питал.
- Ти ми сподели, че откакто жена ти е починала, говориш все по-рядко български.
- Да, така е. Защото всички българи, които живеят в Япония, знаят японски перфектно – говорят го по-добре от мен. Така че там говоря само на японски, а български – само, когато идвам тук за някой фолклорен фестивал.
- Какво друго от България не можеш да забравиш никога?
- Като българската природа няма. Тя от съзнанието ми влиза направо в сърцето. Аз обичам Пирин, Родопи, Добруджа – навсякъде обичам. И българския народ. Хората са много интересни – никога нямам среща с тях, но винаги някой се обажда и възкликва: „Ши-и-иро! Тук ли си? Здрасти! Хайде да се видим!“. Ето това вече е от българската душа.
Поне веднъж годишно Широ идва в България. Гледа да съобразява пътуванията си с някой нашенски фестивал. Знае съборите в Гела, Копривщица, любим му е този в Жеравна, бил е и на „Пирин пее“.
- Има ли такива фестивали в Япония?
- Ако има такъв фестивал в Япония, ще съм много щастлив. Но не може да е както е при вас. В Япония има друг закон – не можеш да запалиш огън навън, да работи така ресторантът в гората. Тук всичко е по-свободно и ми харесва. Затова съм тук. (смее се) От такъв тип фестивали в Япония няма.
- Ако беше българин, как щеше да се казваш?
- Сигурно Широче. (смее се) Защото аз съм малък на ръст. Но знаеш ли на колко години съм?
- На 50-52?
- Така. Аз съм на 70. И така – малък съм, но съм голям. Затова – Широче.
- Твоето сърце е много широко. Голямо е!
- Като Добруджа (разперва ръце)! Искам да стана като Добруджа! Но още трябва да разгърна душата си. Още трябва. Това уча от България.
- Да разгръщаш душата си…
- Да! Хоризонтът да е в дъното. Японската душа е малко малка (събира длани в шепи) Аз се уча да имам широка душа. Българската душа е широка – като природата ви. Тя не само душата ви е широка (слага ръце на гърдите си) – тук е пълно с енергия! Това е най-важното – емоция да има човек! Трябва по-често да идвам тук – да не изгубя широката си българска душа. И да срещам като вас – красива жена. Тук навсякъде има красиви жени – това радва душата ми.
- Благодаря ти, Широ, че тази твоя голяма душа я пълниш и с българщина.
- Аз на вас и за вас благодаря!
