Ако беше филм, този разказ щеше да е без думи.
А тези, които ще опишат това, което видях, едва ли ще са достатъчни. Полумесец, звезда, кръст, камъни. Символи, знаци, табели. И усещане за нещо космическо. Място като някаква изсъхнала планета, паднала погрешка на Земята. С нейния единствен собственик – Здравчо Георгиев. Превърнал се е в отшелник, отделил се е от хората. Живее сам. И съвсем сам си е направил ферма, която кръстил „Осмият ден”.
„Осмият ден” се намира високо в планината, досами Белут – бедно, запустяло сръбско село. Всяка къща в неговата ферма е от кирпич и слама. Някак тайнствена и мистична. Здравко твърди, че едната е строил за библиотека, друга за гостна, трета за аптека… Рогозките са сламени, леглата – дървени. Отшелникът събира билки, дава ги на хората да се лекуват с тях, прави ракия и черпи гостите си с нея, понякога дори приютява туристи.
Не взима пари. И не харчи пари.
Тук идват хора от цял свят, но малко проумяват що за чудо е това, което виждат. Здравчо много–много и не обяснява…
Казва, че това е селището на бъдещето, нищо че изглежда като дошло от миналото. Казва, че когато хората се наситят на бързането и когато разберат, че технологиите ни погубват, ще започнат да се стремят към живот, най-близък до това, за което четете.
Каза да не ям месо.
Каза да се отдалеча от компютрите и телефона.
Каза да се вгледам в камъните и да ги заобичам – те носят хилядолетната енергия.
Каза да търся познание.
В пътеките между схлупените колибки, като от нищото, изникват звънчета, своеобразни паметници от камъни, миниатюри от арматура, които, вместо от бетон, са пораснали от тревата като някакви ръждиви езици… Сякаш от нищото изникват послания със символи от всички религии, издълбал ги е собственоръчно в последните 43 години, откак неуморно строи.
Здравчо не дава интервюта. Усети ли, че го питаш като журналист, обръща гръб и си тръгва. Ако го попиташ като човек обаче, може и да се смили. Както направи с мен и се поразговори. Взе да ме учи как да тълкувам различните знаци, символи, камъни, жици, табели, които виждам наоколо. Впрочем всичко сам е правил. Води ни по тайни пътеки, да ни покаже къщите. От пясък, слама и глина. С бащинско внимание се грижи за всеки храст и гъба, за всеки камък и бодил околовръст.
Убеден е, че скоро ще дойде ден, в който хората ще имат нужда от спасение, затова обсипва селището с послания на всички езици, има символи на всички религии! Здравчо вярва, че тук пристан могат да намерят хора отвсякъде – без значение възраст, пол и религия.
Видях послания на български, сръбски, латински, глаголица, дори китайски, а надписите са мъдри мисли и цитати от Библията и други религиозни учения и вярвания.
Например:
Ако не можеш да кажеш истината, не казвай нищо.
Гледа ме Здравчо и се смее на изумлението ми. Съветва ме да не се вторачвам много.
– Невидимо е – казва, – онуй, що ще отнесеш със себе си.
Така и стана.
Говори някак странно, като проповедник от друго измерение.
Горчивото има предност, не сладкото. Горчивото лекува. Сладкото са токсините. Захарта е първият източник на рака, да знаете това. Сладкото храни рака, а горчивото го лекува. Животното като е болно, търси горчивите треви и ги яде.
Самият той се храни с това, което ражда планината. И пие от водата на реката. На ден Здравчо минава пеша поне 30 километра. Най-малко 50 планини е преходил. В 25 манастира е живял. Иначе не обича монасите.
– Защото -казва, – правят неща против волята си.
– А ти постиш ли? – питам домакина си.
– Па постил съм много, това ми е грешката голяма. Не трябва да слушаме църквата, а енергията в нас. Себе си да слушаме! Защото църквата ти казва да постиш, а навън е време за коситба. Ти работиш и падаш. Как петдесет дена глад, пък такава тежка работа да вършиш…
Тукашните го наричат „Попо” или „Местният мъдрец”. Питам го защо прави всичко това. Каза:
– Това е моят начин да си общувам с Бога.
Кой е неговият Бог и не питам. Гледам го и не знам какво да кажа – мъдър ли е, луд ли е, отшелник ли е, добряк ли е, или просто си е странен. Това, което е сътворил, не се побира в представите за нищо, което съм срещала досега.
Здравчо хем ми говори, хем се държи така, сякаш е приготвил назидание за всички, които са съюзени със съвремието. Не обича хора с модерни дрехи, очила и коли. Наказва ги с присмехулно отношение и отявлен негативизъм. Странно, но успява да ни засрами с това, че сме днешни жители на този свят, не сме останали в кирпичените къщи и дворове с окапали круши. Според него, народът е обсебен от материалното и той е трогателно сърдит на всички за това.
Не искат да живеят така, както го е природата дала! Ще страдат…
Пък гледа да оправдае човеците отшелникът. Според него, много от лошотията иде от политиците.
И както вярва, че музиката може да обединява, така ненавижда разделението, което внасят религиите. Смята, че човекът на бъдещето ще събере всички религии в едно. Затова строи ден след ден своето мистично селище. Казва, че е щастлив, защото е жив. И е убеден, че смърт не съществува.
– Ей, жената умря, аз въобще не вярвам, че е умряла. Въобще не палям свещи. Минаха се 9 месеца. И тя пак се роди. Знам, че е жива. Сега е маленко бебе. Като умре човек, енергията отива там, къде некои правят секс. И става зачатието. – така смята Здравчо.
Хем прекалено видно, хем твърде неясно е усещането, с което се каня да напусна това странно място. И продължавам да питам, а Здравчо ме увещава да не се мъча – говоренето, ми казва, хаби енергия. Отговорите сами ще те намерят, казва особнякът.
Вижте тази необикновена ферма и още по-необикновения й стопанин тук:
