Той е човек, който е избрал да живее на село. Не че е нямал други възможности. В столицата имал добре устроен живот и хубава работа, само че ритъмът, който го подчинявал, бавно го изпивал. И той не бил съгласен с това, в което се превръща всяка минута животът му – напрежение, трафик, работа, шеф, нерви. Всеки един ден го убивал. И избрал да се премести да живее в село Свежен, община Брезово. Отидох да го видя в смесения магазин, на който се е превърнал в собственик, а магазина е превърнал в нещо като музей.
Освен някоя и друга консерва, човек от тук може да си купи ловна пушка, малко патрони, да разгледа различни маски на индианци… Тук могат да се видят и дъските, на които са писали децата в селското училище преди стотина години, може да послуша и музика на стаааар грамофон, защото героят в тази история има плочи на 78 оборота и си ги върти ли – върти… Иво Тавитян е археолог от София, който съвсем охотно е станал жител на село Свежен. Говори се, че първите заселници на селото са бягащи търновски боляри по времето на Османската империя, а старото му име е Аджар, което означава непреклонен, здрав. За него може да прочетете ТУК.
Но колкото и да е хубаво едно село, обликът му дават хората, които живеят в него. А Иво е страшен симпатяга, с чувство за хумор и закачлив нрав, та като влизам в смесения магазин, направо го подкарвам:
– Добър ден, имате ли боза от 6 стотинки?
– От 6 стотинки от известно време нямаме боза.
– Обаче ми прави впечатление, че има неща, които не се намират във всеки смесен магазин. Какви са тези униформи?
– Камуфлажни дрехи. В селото имаме много сериозна ловна дружинка. Ето, тук имаме цървули, галоши, патрондаши, дъждобрани, дрехи, ловни елечета калъфи за ловни пушки, кожени паласки за патрони, оръжейни смазки. Тук е, разбира се, и друга родна класика – Русенското варено.
– А този грамофон какво прави до пушките и патроните?
– Грамофонът е свързан с една подробност, твърде характерна за селото и специално центъра. Това място днес е смесен магазин, но някога е било къща и по-точно бръснарница. Ето, тук имам една снимка – на нея виждате седнал отпред на столчето Буланжето. Така му казвали хората, прякорът му бил такъв. Иначе името му е било Тодор Каракушев. Той е бил кафеджия и бръснар. Когато е идвал по-заможен гражданин или аджарец, който е бил в чужбина, и искал да се обръсне или подстриже, Буланжето изкарвал отпред една масичка и слагал грамофонна плоча. Чудна мелодия се разнасяла из селото, всички разбирали, че в кафенето се бръсне големец! Впрочем, Буланжето имал специален ценоразпис за бръснене с церемония и бръснене без церемония.
Бръсненето с церемония струвало един лев, повече от обикновеното бръснене без музика.
Та това е историята на този грамофон, положих много усилия, за да го намеря. Той все още работи! Уникалното е, че все още могат да се намерят старите плочи, които са на 78 оборота.
И ми предлага Иво да послушам музика от 30-е години на 20 век, както са правели хората по царско време, много преди аз да отида в този необичаен смесен магазин-бръснарница. Такива плочи някога са правени от твърд и много чуплив материал, наподобяващ бакелит. Наричат го шеллак. Имат диаметър 25 см, въртят се със 78 оборота в минута. Чудна шлагерна мелодия се разнася из помещението:
Пътувала е дама в пиратски параход
Била тя нежна, млада и сочна като плод.
Видя я Капитана, засука си мустак:
„Довечера ще дойда, Госпожо, аз при Вас!“
Настъпи нощ омайна и всичко се прибра,
Тогава Капитана в каютата влезна.
„Недей, бе, Капитане, за твоя чест и срам!
Ще блъснеш парахода в подводните скали.
Гордей се, мили мъжо със твоята жена
На триста пасажера спасителка бе тя!“
Мога да слушам закачливата песен още дълго, но не искам да изпусна и още от разказа на Иво:
– След като бивал избръснат, Големецът се извеждал извън вратата, давало му се столче до грамофона и му се поднасяло кафе и, забележете, цигара в книжна ловна гилза! Такъв бил тертипа на Буланжето към неговите клиенти.
Магазинът, сниман през 30-е години на миналия век, е уловен от обектива на Григор Пасков – един от първите професионални български фотографи, който е снимал и за National geographic. Пленен от красотата на селото, Григор Пасков е идвал в Свежен няколко пъти, между 30 и 40-та година.
Любопитно ми е да разпитам Иво още за живота на селото:
– Из селото обиколих, Иво, видях много хубави, свежи хора, обаче на възраст. Какво прави един млад човек като Вас тук?
Българското село е нещо, което може би след години ще изчезне.
– Ние всички сме запознати какво се случва в Северозападна България, там това вече не е предположение, това е факт. Винаги съм искал да избягам от София. Това облъчване, това зомбиране, което се наблюдава в хората по улиците, по рейсовете и трамваите, не мога да го понеса. Идва един момент, в който всичко това ти идва малко в повече. Не съм единственият човек, който прави тази стъпка. В село има още две или три семейства, които се пренесоха тук. Да, трудно ни е на всички, които имаме малки деца и те трябва да ходят на градина.
– Да, обаче тук няма училище, няма детска градина. Какво може да прави един млад човек на село днес?
– Ами, в Брезово има и училище, и детска градина. Та семействата, които имат деца и живеят в Свежен, пътуват всеки ден. Закарват децата, прибират ги. Не е лесно, но това ти дава възможност да виждаш живота по различен начин и да го живееш по различен начин, който за мнозина е непонятен. Аз съм 40-годишен и съм живял в по-голямата част от живота си в града. Точно затова имам мнение и съм категоричен, че не съм загубил нещо, идвайки тук.
– А какво спечелихте?
– За спечелване… Идеята, която съм имал, желанието, което съм искал да осъществя, е да дойда да видя живота от по-различен ъгъл. Не този, който ти е структуриран – градският транспорт, работата, офисът, шефът, лаптопът, пазаруването, опашките, задръстванията… И това всеки ден! Всеки един ден! Всеки ден, като предишния – и няма значение, месец или година е минала. Всеки миг е станал по-нервен. За мен България е с много интересна история. Това не е случайно място. Хванато и географски, и природно, и исторически. Като започнем от Халколитния некропол във Варна, преди това ако вземем и откритията в една пещера – Козарника, където се хващат първите етапи на човешката цивилизация в нашите земи!
– Археолог сте.
– Работих в НИМ археолог – преди идването ми тук. Да, взех емоционално решение да живея на село, но това решение тлееше като огън в мен години преди това.
– И кога съжалихте?
– Не съм съжалил. Даже нямам никакво намерение да съжалявам. Разбира се, животът може да ти поднесе всякакви изненади. Може да стане така, че още утре да затворя и да се върна в града, но исках да хвана тоя живот за юздите и аз да го направлявам.
Вие сте хора, които се занимавате с кино, с телевизия, знаете какво е да уловиш перфектния кадър. Исках да го хвана този кадър, защото България си отива!
– Да, тя ще фигурира като държавна структура, като единица, може би като част от ЕС. Тази териториална единица ще носи това име, но реално вътъка, който ние носим – той си заминава. Българското вече не е в градовете. То е лично убеждение, но имам тъжното усещане, че съм прав. Тези прословути Евроатлантически ценности, които все ни налагат, аз така и не можах да ги разбера. Сърцето на българина е повече в селото. На половината от нас корените са ни в селата. Урбанизирането на градовете се усилва през 50-60-те години на 20 век. Тогава се закриват множество училища в селата, за да може всички да се изнесат в града. Защо ли? Ами там си по-лесно управляем, по-манипулируем. Каквото ти дадат, това ядеш, каквото ти кажат по телевизора, това мислиш. Тук човек може да си посади каквото иска да яде, може да гледа животни, да ги пасе, да мисли, да чете… Затова, като си тръгнете от Свежен, кажете на всички българи да пазим нашите си ценности! Ние носим традиции, които са много по-стари и ценни, отколкото Европа се опитва да ни наложи. Ценното е тук, в селата на България. На един поглед разстояние е. Дано хората да го видят…
С усмивка иска да завърши разговора ни Иво, който от големия град е дошъл на село:
– И всеки може да дойде в смесения магазин, който е своеобразен музей. Има много интересни неща. Хората вече не изхвърлят старите вещи като непотребни, а ми ги носят. Ето, имаме дъска, книги и какви ли не предмети на бита от миналото. Много от нещата са ми подарък. Трябва да има от всичко по малко. Смесеният магазин е за това.
– На Вас много Ви благодаря за това посрещане. Аз се чудя какво да си купя оттук.
– Имам локум – предлага ми Иво.
– Мислех боза да си взема.
– Бозата я няма.
– Важното е, че Вас ви срещнах.
– Благодаря Ви много, пак заповядайте!
Вижте този сладкодумец, чуйте песента на стария грамофон…
