Отидох в дома на един родолюбец. Казва се Здравчо Здравчев, но е по-известен като правнука на Райна Княгиня. Да, правнукът на тази героична българка е сред нас, нищо чудно вчера да сте се разминали с него на улицата, особено ако живеете в Банкя, където е и той. Закърмен с идеята България да стои на първо място – черта, така типична за неговия род.
Здравчо Здравчев е посветил целия си живот в опазването на знанието за Райна Княгиня, но по-интересно, че целият му род е наситен с величави исторически фигури. Това поражда гордост, но и пламенен интерес у Здравчо и той започва да разплита малко по малко от историята на своите предци. Успява да създаде впечатляващо родословно дърво, чиито корени ни връщат чак в XVII век.
Интересът му към историята на България е съвсем обясним. Той е подобен на горест, на страст, която е станала неотменна част от живота му. Когато говори за своята прабаба, пък и за своя дядо – Иван Дипчев, на чието бюро днес Здравчо пише книгите си и се промушва по пътеките на миналото, наднича през прозорците на малкото останали източници, които му казват по нещичко за знаменитата му баба или героичните подвизи на дядовците му, той се вълнува, сякаш за първи път открехва тази трогателна страница от семейната история. Просълзява се, думите му се задавят в гърлото, образуват буци, в душата му се надиплят възли, защото невинаги героизмът – нашият или на предците ни, е оценен високо приживе. Малцина всъщност знаят, че
Райна Княгиня е била жестоко обругана
след неуспеха на Априлското въстание. Преди него, знаете, тя тръгва след Бенковски върху кон, развяла знамето, на което е извезала СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ, а като се връща, я качват на една каруца и много от минувачите по улиците я замерят с гнили плодове и камъни… Думите на Здравчо Здравчев, където и да са насочени, образуват една своеобразна и доста криволичеща пътека, която неминуемо води до историята на рода му – и героична, и трагична, и разочароваща, и вдъхновяваща… Но той е човек, който има щастието да познава историята на предците си векове назад.
Майка му е най-малкото дете на един от синовете на Райна Княгиня – генерал Иван Дипчев. Чрез баба му са в родствени връзки също и с рода на Гаврил Кръстевич, със Софроний Врачански и Богоридите, с Мамарчевия род и Раковски – фамилии, които са играли ключова роля по време на Българското възраждане.
Здравчо пази ревностно историческата памет на рода си.
Най-видна сред всички в това родословно дърво е Райна Княгиня. Всички знаем за извезаното от нея знаме. Но знаете ли, че то е изчезнало или изгоряло? Няма неоспорими доказателства къде е първообразът на знамето, което днес може да се види в музея в Панагюрище. Някои казват, че през 1878 е изгоряло, заедно с конака в Хасково, където е било оставено, други пък твърдят, че е откраднато… Важното е, че докато е жива, Райна Княгиня извезва още знамена. Това, което малцина знаят също е, че тя е първата акушерка в София, както и че в своята младост е била учителка. Избрана е от своите съграждани да бъде изпратена в старозагорското класно училище да учи за учителка, а после да се върне и да учи панагюрските деца. Петкласното старозагорско училище е завършила за 4 години. В Панагюрище, освен учителка, тя е и създателка на първото женско дружество. Била е акушерка, както Ви споменах, и е помагала еднакво сърцато и на бедните, и на по-богатите жени да се сдобият с рожба. По нейна идея и с помощта на княгиня Мария Луиза се изгражда и първият родилен дом в България, а именно „Майчин дом” в София.
В рода на Здравчо Здравчев няма други акушерки, освен Райна Княгиня, но пък точно като нея, има шест поколения учители. За това и за още много други неща ще стане дума в следващите редове.
За Здравчо Здравчев знам, че е Председател на Национално сдружение “Стари, възрожденски и поборнически родове” и че ревностно изследва историята на предците си. Това, което не знаех, е че е чувствителен, емоционален, състрадателен и… по бащина линия родът му идва от дълбините на Родопа планина. Оттам и името му едно такова здраво, силно!
– Казвате, че Здравчо идва от Родопите, пък можехте и да сте Райчо, ако бяхте кръстен на прабаба си?
-В нашия род има страшно много жени, носещи името Райна. Това е традиция. Както и името Иван.
Иван Дипчев – син на Райна Княгиня, е дядо на нашия домакин. Иван Дипчев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като проявява смелост и военни умения, за което е награден многократно с ордени и кръстове за храброст.
– Тези ордени блещукат вътре в душата Ви, предполагам, носейки цялото това историческо знание, гордост, но и бреме, може би?
– Всеки прави генерален избор в живота си – това да бъде достоен наследник на предците си или не. Ето, аз стоя на бюрото на дядо ми, той също е голяма фигура в българската история. И за мен е голяма чест, че ползвам неговото бюро и в момента неговият бюст се намира тук.
– Наистина необятна е историята на Вашия род. Имам чувството, че където и да копна, вода ще излезе. А Вие сте пили от този кладенец с такава дълбока историческа ценност. Коя чаша беше най-горчива?
– Хубав въпрос. Най-горчивата чаша беше всъщност когато аз разбрах, че дядо ми е осъден абсолютно незаконно! Това беше една гавра със законодателството. Когато прочетох тоя документ, разбрах, че да криеш потеклото си, това е най-големият проблем, защото постоянно казваха: „Ти не говори много за дядо си…” Това да не можеш да излезеш и да кажеш кой е дядо ти! Това е недопустимо! Трябва да се прекрати!
– То мина, остана в социалистическото минало!
– Е… Знаете ли, не знам как е минало, но ние и до ден днешен не можем да му свалим присъдата. Отказаха ни.
– Защо?
– Просто законът, който е създаден за реабилитация на тези хора, не работи. Моят дядо, дядо Иван – най-големият син на Райна Княгиня, не е реабилитиран.
– Да, горчива е чашата…
В тази част на разговора виждам как Здравчо се опитва да сподави сълзите си. Те напират обаче и той,
с мъжко неудобство и известен свян,
си позволява да се разплаче пред мен.
Вижда се, че тази болка му е по-голяма от всяка друга. И аз се разплаквам с него, но по-бързо се съвземам и правя остър завой в интервюто, за да го отклоня от мислите за неправдата.
– Впрочем, Райна Попгеоргиева се е казвала Райкя.
– Райкя, точно така. И ние с моите братовчеди и близки, с които сме се захванали с цялото това нещо, имаме документи, че се е казвала така.
– Как става преименуването й?
– Преименуването… малко хора знаят, че в миналото в България се е играла една пиеса „Райна Княгиня Българска“. Ето, това и за Вас може да е изненада. Преходът от Райкя към Райна е неусетен, понеже покрай пиесата Райна става много популярно име у нас. Дори самата Райкя в един момент започва официално да се подписва като Райна на документи. Освен това, когато е живяла в Русия, там също я наричали Райна. По-късно тя пише биографията си на руски -отново с името Райна. Прилепеното име става нейно официално – интересен преход, но е самата истина.
Райна има 5 деца. Съпругът й – Васил Дипчев, който е бил учител и войвода в Брацигово, по-късно е кмет на Панагюрище. Заедно с Райна и децата обаче се преместват да живеят в София, а причината – той е избран за Народен представител в две Велики и едно обикновено Народно събрание. Умира много рано, защото е пребиван като затворник в Черната джамия, обвинен като краен русофил.
Райна Княгиня остава вдовица и получава мизерна държавна пенсия.
Въпреки това посреща и храни в дома си много опълченци и поборници, които живеят в недоимък. Когато се включва в редиците на панагюрските въстаници, тя е 20-годишна. Като характер – опърничава, но стройна руса девойка, с особен чар и неустоима сила, която струи от нея.
И точно тази Райна Попгеоргиева ушива знамето, тъмно зелено на цвят, с две лица и поръбено със сърмена ивица. Размерите му са два на метър и половина. Върху него са извезани изправен на крака златен лъв и надпис „Свобода или смърт“. Това знаме е не само отличителен знак на българските революционери от Панагюрски окръг на Априлското въстание през 1876 г., а е символ на националните ни борби за освобождение. „Никога не съм виждала българско знаме, та се боя ще съумея ли да го направя така, както трябва“ са думите на Райна Княгиня. Не само тя не е виждала българско знаме, по онова време България не съществува като държава, а се намира под чужда власт вече близо пет века. Затова за първообраз на знамето служи друг флаг, получен от Румъния и принадлежащ на комитета в Карлово.
Малцина знаят, че Райна Княгиня е била упреквана за неуспеха на Априлското въстание… и когато се връща в Панагюрище, не е била посрещната с хляб и сол…
– Вижте, най-тежката страна всъщност, може би от духовна гледна точка, е упрекът тогава, но той не е бил само към нея. Бил е към всички участници във Въстанието, но аз го оправдавам донякъде. Не съм склонен да кажа, че хората, които са излезли и преживели всичко това, нямат някакво основание. Въпросът е съвсем друг – на мъченията, на които е била подложена. Много добре е описана от Макгахан историята, когато тя е излязла в една каруца и туркините са хвърляли развалени плодове и камъни дори по нея! Да, така е разкарвана и в Пазарджик, и в Пловдив… Преди да бъде затворена, тя преживява всичко това… Но резултатът е, че за съжаление това е оставило следа у нея. Тя с единия крак е леко окуцяла – това се знае в рода ни. И умира много млада – на 61 години.
– Шие обаче още две знамена, нали така?
– Да, шие. Във връзка с 25 години на Априлското въстание шие знамена и всъщност това, което днес в Панагюрище се пази, е едно от тях.
– А ако Вие имахте възможност да поставите това знаме някъде в къщата си, къде щяхте да го сложите?
– Знаете ли… това знаме не може да е притежание на една къща и един род.
Тук очите на Здравчо отново се насълзяват, но той продължава да ми разказва за нейните вещи, които пази и до днес: един много голям дървен сандък, също и една покривка, която тя е извезала за сватбата на третия й син, Владимир.
Останала рано вдовица с многобройната си челяд, Райна Дипчева е принудена да се върне към акушерството. Като единствената дипломирана акушерка в началото на миналия век, тя е канена да акушира от посолствата и от по-заможните българи. Нейна е идеята за създаване на „Майчин дом”, болница, в която и днес се раждат хиляди бебета. В същото време тя съвсем безкористно акушира на бедните жени от нейния квартал „Банишора” и от съседното село Орландовци. В знак на благодарност село Орландовци за кратко – 5 години, е преименувано на „Райна Княгиня”. После връща старото си име Орландовци. Защо, ще речете… в село Райна Княгиня имало училище „Княгиня Мария Луиза” и не можело да има две княгини на едно място по онова време.
– Християните вярват, че Бог изпраща изпитания върху човек или род, но после ги възнаграждава с благодат и добро. Вие усещали ли сте това добро да се е посипало върху Вас, по рода Ви, след всичко изживяно?
– Вижте, достатъчно е това, че една част от техния дух аз го нося. Това в живота ми е било винаги водещо и доколкото мога, съм се опитвал това име да не бъде опетнено.
– Кое от всички съкровища в тази къща е най-безценно?
– Най-безценно е това – наследеният дух. Този дух е формирал българщината.
– Аз Ви благодаря, че ни потопихте в този дух, че си поговорихме така, че се развълнувахте така – тази част от историята е вълнуваща, защото преди всичко е много сърдечна.
– Аз Ви благодаря и не забравяйте, че сте винаги добре дошли!
