Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. – Безсмъртно нека остане навеки построеното тук от мен! /Аз, един от народа/ Пеньо Пенев. Всъщност, един…
-
-
Бай Стефан живее в Крън. Село в Розовата долина. За такива като него след години ще пишат в учебниците. Не защото е последният останал ковач в околността, а защото все…
-
Харесвам тази рубрика. У нас не е много типично да признаем успеха на другия, не мислите ли? „К`во пък толкова“ е много по-вероятно да чуете за постижението на някого, вместо…
-
Яростният. Влюбеният в надеждата. Благодарният. Върви по алеите в парка, а като котка го следват многобройните му мисли. Леко прегърбен. Не от годините. Не от болежки. Натискат го житейски несправедливости.…
-
Аз съм родена в Родопите. Там, където се знае, че друго може да не направиш в този живот, ама дърво трябва да посадиш и къща да построиш. От съвсем малка…
-
Ами, понеже не се обаждаш, реших да ти напиша писмо.* Все си мисля, че бродиш нейде. Никой не те е отписал, да знаеш. Никой от нашите. Има едни, дето…
-
За да ги срещна, пътувах до Алфатар. Далечко си е, но щом стигнах, забравих и за пътя, и за умората. Виктория и Денислав не са семейство като всяко друго. Те…
-
Ако беше филм, този разказ щеше да е без думи. А тези, които ще опишат това, което видях, едва ли ще са достатъчни. Полумесец, звезда, кръст, камъни. Символи, знаци, табели.…
-
Най-безценните ми срещи през годините са с най-ценните хора – старите. Тези, които знаят минало и пазят история, която става все по-нужна с времето. Днес ще Ви срещна с бай…
-
Нурида Курбанова. Тя дойде в България с титлата „Азербайджанската Ванга”. Та това ме провокира да й задам въпроси, които може би не искаше да чуе. Поядоса се, поскарахме се, но…
